100 км. пеша или с колело-мисията възможна
Над 3000 души ще участват тази година в супермаратона „Витоша 100“
Колко точно са сто километра? Колкото разстоянието между София и Пазарджик, изминатото за около час с автомобил със средна скорост 120 км. А сега се опитайте да си представите същите тези 100 километра, но в подножието на планината.
Махнете мислено колата от картинката, добавете велосипед по желание и си дайте максимум 20 часа, за да стигнете до финала. Струва ви се невъзможно? Над 3000 души тази събота и неделя са се заели да ви докажат противното, включвайки се за поредна или първа година в традиционния вече планински супер маратон и колоездене „Витоша 100“.
Един от тези хора е Мария, която на 23-ти юни в 23:59 часа ще стартира от паркинга на резиденция „Бояна“ осмото си участие в състезанието. Тръгва с надеждата, че ще финишира за четвърти път първа и дори, че ще подобри собствения си рекорд, но и с желанието да преживее отново хубавата емоция от състезанието.
Четирикратната шампионка е бивш професионален състезател по лека атлетика. „Витоша 100“ влиза в живота й, за да запълни празнината, която активният спорт остава след себе си.
Като огромно предизвикателство за себе си отчита надпреварата и Илко Илков, завоювал медал при колоездачите през 2016-та година, готов за нов такъв.
Ще бъде ли благосклонно тази годена времето към състезателите предстои да разберем, но преминаването на трасето вече е затруднено от образувалата се кал, вследствие на излелите се над София проливни дъждове. Нито калта, нито лошото време могат да спрат 3000 ентусиасти, които ще премерят силите си в събота или неделя, а около 120 от тях и двата дни, включвайки се и в маратона, и в колоезденето.
В похода им към надмогване на себе си, организаторите обещават да да подпомогнат състезателите с храна и освежаващи напитки, във всеки един от пунктовете по пътя. Осигурени й медицински лица, готови да окажат първа помощ при необходимост. От участващите се иска само добро настроение и стремеж да пазят природата чиста. Независимо от резултата, помнене олимпийския принцип- важно е участието, което само по себе си понякога се равнява на най-важната победа – тази над собствените страхове и инертност.