131 години от Съединението на България и Източна Румелия
Центърът на тържествата по традиция е в Пловдив
Честваме 131 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Според Берлинския договор територията, населена с българи, е разделена – Северна България и Софийско остават в Княжество България, васално на Османската империя, Южна България, под името Източна Румелия получава автономия в рамките на империята, а Македония и Одринска Тракия остават изцяло във властта на султана.
На 6 септември 1885 година Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев с отрядите си влизат в Пловдив, тогава главен град на Източна Румелия и, подкрепени от съединистките комитети в цялата област, поемат властта от генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Два дни по-късно княз Александър I Батенберг признава Съединението въпреки съпротивата на повечето Велики сили. В следващите месеци българите с оръжие в ръка защитават Съединението в Сръбско-българската война.
„Съединението прави силата“ е национален девиз на България и е изписан на сградата на Народното събрание.
По традиция основните тържества са в Пловдив.
Тържествен молебен ще бъде обслужен от 10 часа в храма "Успение Богородично" от Пловдивския митрополит Николай. В 17.30 часа на площад "Стефан Стамболов" ще се състои празничен концерт по случай празника на града. Комитет "Родолюбие" ще пресъздаде възстановката на събитията от преди 131 години, началото е в 19.00 часа. В тържествената заря проверка, която е кулминацията на тържествата, ще участва председателят на Народното събрание Цецка Цачева.
В София софиянци и гостите на града са поканени от 11.30 часа пред Мавзолея-костница на княз Александър І Батенберг да почетат годишнината от Съединението.