132 години от Съединението на България
Центърът на тържествата е Пловдив
Навършват се 132 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Берлинският договор от 1878 година разпокъсва България – създава се васално на султана Княжество България в Северна България и Софийско, Южна България се обособява в отделна област под името Източна Румелия начело с генерал-губернатор, назначаван от Високата порта, а Одринска Тракия и Македония остават в Османската империя.
Веднага след разпокъсването започва всенародно движение за обединяване на разкъсаните части на България. През 1885 година в Пловдив е образуван Български таен централен революционен комитет начело със Захари Стоянов, който започва подготовка за Съединението.
На 6 септември чети от Пловдивско влизат в града и със съдействието на армията, командвана от майор Данаил Николаев, арестуват генерал-губернатора Гаврил Кръстевич и обявяват Съединението.
Актът е подкрепен от княз Александър Батенберг и правителството на Княжество България, но Русия се обявява против и изтегля офицерите си от армията. В същото време Сърбия настоява за териториални компенсации и обявява война. Въпреки липсата на опитни командири българската войска разбива сръбската и така Съединението е утвърдено.
В международен план то е уредено със спогодба между България и Османската империя от 20 януари 1886 година, а Великите сили го признават с Топханенския акт от 24 март 1886-а.
Тържество по случай Съединението се организират в цяла България, а по традиция центърът на честванията е в Пловдив.