9 септември – Социалистите празнуват, ГЕРБ са „против“
Датата остава противоречива и до днес
Датата 9-и септември отново раздели БСП и ГЕРБ. Поводът е желанието на социалистите да отбележат традиционно празника.
Съюзът на репресираните в България и ГЕРБ заедно се обявиха против честванията в обща пресконференция, на която припомниха за съдбите на репресираните след 1944 г. и престъпленията на комунизма.
Всяка година БСП организира шествие за празника, което минава през Паметника на незнайния войн и завършва пред Братската могила в Борисовата градина.
Датата 9-и септември 1944 г. остава в историята като повратен момент в историята на България. В началото на септември е съставено ново правителство начело с Константин Муралиев. По онова време страната ни е съюзник на Оста, но е запазила неутралитет в избухналата война между Германия и СССР.
Изходът от Втората световна войната вече се е виждал и на 4 септември 1944 година новото правителство официално излиза от пакта с Германия. На следващия ден обаче СССР обявява война на България.
Червената армия нахлува на територията на България през северната и морската граница и окупира градове като Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството българските войски не ѝ оказват съпротива.
Така през нощта на 8 срещу 9 септември в условията на започнала съветска окупация офицери, лоялни към политическия кръг "Звено" превземат ключовите пунктове в София – Министерството на войната, Министерството на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.
На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8130 политически затворници. Разпускат се концентрационните лагери на предишния режим като Гонда вода, Еникьой, Лебане и други.
Събитието е последвано от силна вълна на насилие, извършено предимно от комунистически групи срещу политическите им или личните им противници.
Според историците жертвите, убити тогава са между 20 хил. и 40 хил. души. Народният съд осъжда общо 2730 души, сред които министри, журналисти, банкери, депутати, свещеници, учители, кметове и земевладелци.