Без ужас, без пощада

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Свърши се. Румен Радев спечели президентските избори. Фактите са си факти. Бившият командир на военновъздушните сили получава около 60 процента от гласовете, което е близо 2 милиона души. Това е чудовищен резултат. За сравнение – преди 5 години Росен Плевнелиев стана президент с около 1 милион и 700 хиляди гласа.

През 1996 Петър Стоянов спечели с около два милиона и половина гласа. Първанов стана президент 5 години по-късно с малко над 2 милиона, а повтори мандата с малко по-лош резултат.

Така или иначе легитимността на новия президент е неоспорима.

Дотук добре.

Какво следва оттук нататък.

Най-кратко. Оставка на правителството и предсрочни парламентарни избори.

Но оттук нататък почват неяснотите. По каква система ще се проведат изборите. Независимо от системата, има ли кой да спечели изборите така, че да може да състави правителство.

Иде ли краят на ГЕРБ? БСП ли се връща? Какво ще иска ДПС за гласовете си? Как ще изглежда България? Какво ще се промени? Ако БСП и ДПС се върнат на власт, за какво бяха свалени през 2014?

Случи се нещо, което не се очакваше. Омаломощената България показа енергия за промяна. Това се видя на втория тур на изборите, но също много силно и на референдума.

Българите не искат да живеят така. По този въпрос сме единодушни. Нямаме единодушие какво искаме да стане.

Утешителното е, че не сме само ние. Целият свят се лута.

А притеснителното е, че засега на преден план е преди всичко желанието да се руши.

Както се пее в Интернационала – нека без ужас, без пощада, сринем старий, гнилий строй...

Върхушката е изцяло отговорна. Егоизмът, откъсването от реалностите, отказът от споделянето на властта извадиха напред само гняв.

И не е ясно докъде може да се стигне.

В тази ситуация няма голямо значение кой точно ще управлява.

А как.