България и Словения са за Западните Балкани в ЕС
Румен Радев посрещна в София Борут Пахор
България и Словения са за единодушни по въпроса за европейското бъдеще на Западните Балкани, това стана ясно след срещата на румен Радев с Борут Пахор в София.
Те бяха единодушни и че, за да се случи това на практика, регионът на Западните Балкани изисква неотклонен ангажимент от страна на европейските институции, а проектите за подобряване на свързаността между отделните страни трябва да получат необходимата финансова подкрепа.
„Искам специално да Ви благодаря, че лично открихте вчера така важната за нас директна авиолиния между Любляна и София, която не само ще даде нов тласък в туризма, но е и важна предпоставка за развитието на нашите икономически отношения, и много важно, за директната връзка между нашите два народа.“, заяви Румен Радев. България и Словения са разположени на източната и западната граница на „крехкия регион“, наречен Западни Балкани и е важно точно тези държави да допринасят за стабилността и сигурността на региона, както и да дават личен пример за приятелско и позитивно развитие на своите двустранни отношения, беше подчертано още на срещата.
Двамата президенти отбелязаха, че между България и Словения съществува ползотворен политически диалог на различни нива, който е добра предпоставка за развитие на отношенията във всички останали области – икономика, образование, култура, туризъм, инвестиции. Румен Радев открои и добрите културни и образователни двустранни връзки, както и активната дейност на лекторатите по словенски и български език в Софийския и университета в Любляна. „За България е от съществена важност опита на Република Словения в постигането на един от най-високите темпове на икономически ръст в Европейския съюз, в осигуряването на висок стандарт и качество на живот на словенските граждани и за привличането на стратегически инвеститори в ключови сектори на икономиката.“, заяви Радев. Българският държавен глава благодари и за споделения от президента Пахор опит на Словения за постигането на национално помирение, с което страната е доказала, че може да се постига прогрес и да се мисли успешно за настоящето и бъдещето, когато има помирение в обществото по отношение на миналото.
По време на срещата бяха разменени мнения за развитието на Европейския съюз след напускането на Великобритания, постигането на по-голяма икономическа конвергенция между Източна и Западна Европа, политиката на ЕС към миграцията, разширяването на еврозоната, както и присъединяването на България към Шенген.