САМО БЪЛГАРСКИ ТВОРБИ В ЧАСОВЕТЕ ПО ЛИТЕРАТУРА?

Само българска литература да се изучава в продължение на четири години – в VII, X, XI и XII клас. По този начин външното оценяване ще бъде фокусирано изцяло върху произведения на родни автори.
Това е едно от водещите предложения, направени по време на обществените обсъждания за новите учебни програми по български език и литература и история и цивилизация са втори, шести и осми клас. В дискусиите участват директори, учители, родители и експерти от Враца, Видин, Монтана, Плевен и София-област.
Заместник-министърът на образованието и науката Диян Стаматов заяви, че сроковете за обсъждане на програмите са кратки. Според него за добрите учебници за учебната 2017/2018 г. Трябва да бъде постигнато съгласие най-късно до средата на март. По думите му все още просветното министерство не е получило писмени становища. Той допълни, че законът няма да бъде отлаган повече.
Стаматов обяви, че записаните ученици в края на първия учебен срок в цялата страна са повече от 696 000, но 5491 са заминали в чужбина през тази половина на учебната година. Той изрази съмнение дали тези деца биха се върнали, ако българската образователна система остане без промяна.
За първи път е програмата ясно са разпределени часовете за български език и тези за литература. Така се очаква да бъде решен проблемът с неграмотността. Няколко часа седмично ще бъдат обособени за комуникационни способности.
По време на дискусиите стана ясно, че „История славянобългарска“ ще се учи в първия гимназиален етап (8-10 клас) по литература, а по история в прогимназиалния етап на образование. „Родна реч“ на Иван Вазов ще бъде изучаване в началния етап, а Христо-Ботевата творба „Хайдути“ ще се преподава в пети клас. Разказът „Косачи“ на Елин Пелин остава в програмата за шести клас, независимо че някои експерти го намират за прекалено труден за разбиране от децата на тази възраст.