Църквата чества Св. Цар Борис-Михаил Покръстител

Църквата прославя Св. Цар Борис - Михаил Покръстител на българския народ. Той се възкачва на българския престол през 852 година и управлява до 889 година. През 864 година сам приема християнството, като приема християнското име Михаил и покръства и българите.

Княз Борис се стреми към създаването на самостоятелна българска църква. С ловка дипломация Борис-Михаил постига учредяването на автономна архиепископия на заключителното заседание на Вселенския събор (4 март 870 г

През 886 г. България приема учениците на Кирил и Методий Климент, Наум и Ангеларий, които поставят основата на на българската и на славянската книжнина изобщо.-

През 889 Борис-Михаил се оттегля в манастир и  е наследен от първородния си син Владимир-Расате. Отстъплението на новия владетел от християнството принуждава стария княз да се върне в столицата Плиска, да свали от трона сина си и да го ослепи.

Короната е дадена на Симеон, а столицата - преместена от Плиска във Велики Преслав. Това окончателно скъсване с предхристиянското минало става по решение на „народен събор" във Велики Преслав (893 г.). Приема се, че на този събор е решено в администрацията и църквата да бъде официално въведен старобългарският език. Старият княз се завръща в манастира, където остава до смъртта си (2 май 907 г). Скоро след това Св. Борис-Михаил е канонизиран от църквата.

На този ден празнуват всички с имена: Борис, Борислав, Борислава, Богорис, Боряна.