ЦВЕТЯ И ВЕНЦИ ПРЕД ПАМЕТНИКА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ

На 1 март се навършват 136 години от рождението на земеделския лидер Александър Стамболийски. На тази дата всяка година земеделска България се покланя пред делото на своя велик син, пред реформатора и държавника. По този повод Националният съвет на Земеделски съюз „Александър Стамболийски” поднесе цветя и венци пред паметника на Александър Стамболийски в столицата. Своята почит изразиха и председателят на ПП Обединени земеделци Петя Ставрева, членове на националното ръководство на партията, земеделци и симпатизанти.

Александър Стамболийски е бил водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и министър-председател на България в правителството на БЗНС (1919–1923).

Той е роден на 13 март 1879 година в село Славовица, Пазарджишко. Завършва първоначално училище в родното си село и прогимназията в гр. Ихтиман. След това постъпва в Земеделското училище в Садово, а през 1898 г. завршва Плевенското лозаро-винарско училище.

През 1899 г. Александър Стамболийски е делегат на учредителния конгрес на БЗНС, състоял се в гр. Плевен. По-късно става основател и дългогодишен главен редактор на в-к "Земеделско знаме".

През 1908 година Александър Стамболийски е избран за народен представител на БЗНС. Като депутат, той твърдо отстоява политиката на неутралитет на България, особено след началото на войната през 1914 г. За активна антивоенна дейност, Александър Стамболийски е касиран като депутат от 17-тото обикновено Народно събрание, а през 1915 година е осъден на доживотен затвор.
На 25 септември 1918 г. Стамболийски е освободен от затвора.

През май 1920 година Стамболийски оглавява самостоятелно правителство на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), в което е и министър на външните работи, а до юни 1921 г. управлява Министерство на войната.

Като министър-председател Стамболийски е принуден да подпише тежкия за България Ньойски договор. Според него България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини - села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия , но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се и румънското владеене над Южна Добруджа.

Наред с големите териториални загуби по това време, България е поставена в международна изолация. За да изведе страната от нея и да стабилизира нейното международно пооожение, Александър Стамболийски развива мащабна дипломатическа дейност в редица европейски страни.

Демократичните възгрледи на Стамболийски предизвикват недоволството на буржоазните партии и политически кръгове. На 9 юни 1923 година тайната офицерска организация "Военен съюз" извършва военен преврат. Александър Стамболийски се опитва да организира контрапреврат, но не успява. Независимо от уговорките на своите най-близки съратници, той остава в страната и се укрива в родното си село Славовица.

Заловен е от участниците в преврата и в нощта на 14 срещу 15 юни е изтезаван в собствения си дом. В ранните часове на 15 юни 1923 година, Александър Стамболийски издъхва.