ДОКОГА ЩЕ ОЦЕЛЕЕ БЪЛГАРИЯ В БИТКАТА НА ТУРЦИЯ ЗА ВЛАСТ?

Какви могат да бъдат последиците за България от водената политика на Турция спрямо Сирия?

Последиците за България са благоприятни от гледна точка на това, че Турция, която беше готова „да изяде“ страната ни, да я превземе, да дойде и да почне да „ръфа“ територии, изведнъж насочи вниманието си към зараждането на Кюрдистан вътре в Турция, което е пряко следствие от войната в Сирия. Т.е., в момент, когато от Анкара искаха да получат нас като един сладък десерт или предястие, те са принудени да използват военните си сили, политическите и икономическите си ресурси за тези две задачи. Докато те се готвят за сухопътна атака в Сирия, те оставят настрана политическия проект за възстановяването на Източна Румелия и Дунавски вилает (Северна и Западна България) на тяхна земя.

Те съвсем нагло и демонстративно си признават, че дават 20 млн. за новата партия на Местан – ДОСТ. Щом една чужда държава финансира една българска политическа формация, това е ясен знак затова защо го правят.

Важност номер 1 за Турция е Кюрдистан, а важност номер 2 – Сирия. Важност номер 3 са България, Босна, Македония, Косово като част от възстановяване на бившата Османска империя. Ние получаваме една малка отсрочка, която за съжаление по всяка вероятност, имайки в предвид сегашното управлявано управление на България, ние няма да я използваме. Ако искаме да използваме този къс срок от време, ние трябва да имаме друго национално отговорно управление. Разфокусирането на вниманието на Турция е шанс за нас. Този шанс дали ще бъде използван, зависи не от сегашните политически „играчи“ на жълтите павета, а от възможността на българите да консолидират друга политическа формация, която да изпълни план за спасение на 12 без 5 или 12 без 1 онова, което е останало от България днес. Става въпрос за месеци и ако до октомври не се случат някакви сериозни мащабни световни събития, започва договореното между Ангела Меркел и Ахмет Давутоглу разрешение притежателите на турски паспорти безконтролно и безвизово да навлизат на територията на ЕС. Турция дава без никакви проблеми документи на всички мигранти от съседни страни – Афганистан, Иран, Пакистан, Сирия. Става дума за десетки милиони бежанци, които ще минат всички през България. Това е страшната истина! Ако ние искаме да останем българи и да продължим съществуваме във физическия смисъл на думата, трябва армия, трябва опълчение, трябва ограда, трябва граница, трябва жандармерия, трябват доброволци, трябва всичко онова, което в момента държавата не прави, защото държава в момента няма.

Вие казвате, че Турция не търпи слаби ръководители. Ние какви ръководители имаме?

Ние нямаме такива. Това, което в момента търпим, е огромна грешка на възприятията ни върху световните събития. Хората са заставени да живеят в царството на кривите огледала. Излъгани сме, че те са прозорци към света. И т. нар. „наши“ не са „наши“, а са „техни“. Когато разбереш, че тези, които издават заповедите как да живеем, не се основават на дълг, заплати и клетви, а на разпореждания на посолства, тогава разбираш, че имаш работа с незаконни външни агенти. Незаконността не е емоционална или морална преценка, а юридически доказан факт. От 13.07.1992 г. старата действаща Конституция беше нарушена – не променена, а нарушена. Всички действия след тази дата, като масовата приватизация, влизането на страната ни в НАТО и ЕС, всички дългове, направени от държавата и хората, са незаконни и часовникът на историята може да бъде върнат назад. Само тогава, когато ние, българите, го осъзнаем, нещата могат да станат безкръвно, бързо и много по-лесно.Има три варианта. Излизаме на улицата с българските флагове, безпартийно, и искаме нещо, което е законно. Така някои ще си подадат оставките, други ще избягат, а трети ще изчезнат. Вторият вариант е тези, които са незаконни, да влизат в затвора, почват да бягат и има известно количество напрежение. Третият е гражданска война, при която ще пострадат и много невинни хора.

Вие виждате ли някакъв краен срок, в който трябва да бъде избран един от тези три варианта?

Октомври, защото тогава са президентските избори, а един държавен глава може да направи много. Не визирам Росен Плевнелиев, защото това е един нещастник, една жалка фигура, която не взима никакви самостоятелни решения, освен решението кога да посещава тоалетната. Един президент може да предизвика система от референдуми, която да увеличи неговите правомощията в един фиксиран период от време, а възстановяването суверенитета на държавата за година-две-три, е достатъчно. Никой не може да му забрани да организира референдуми с правилно обосновани въпроси. Един държавен глава може да направи всичко това. Но това зависи от обединението на българите, не от един или десет съмишленици. Ако разберем, че след октомври ние „изгаряме“, защото ще има Преселение на народите, което ще е далеч по-голямо от онова в учебниците по История – добре. Ако не – никой няма да ни спаси, дори и Русия.