ИДИЛ: „НЕВЕРНИЦИТЕ НА ИСЛЯМА С ТРИ ВЪЗМОЖНОСТИ"

Египетският проповедник АБУ ИШАК АЛ-ХЕВЕНУ изправя християните пред три опции за оцеляване. Във видео, той изнася дълга реч, в която заявява, че „неверниците“ имат избора – да приемат Исляма, да плащат големи данъци или да бъдат премахнати. Ал-Хевену говори за създаването на робски пазари и търговията с мъже, жени и деца, които не са от Джихада.
Ето и цялата реч на египетския проповедник:
„Млад журналист от сайта на „Ал Йоум Ал-Шабе“... те гледат стари неща..например моя лекция от преди 20 години. Това не означава, че аз съм променил мисленето си и онова, което съм твърдял по онова време. Не, не съм променил нито едно нещо. Онова,което съм говорил относно религия там остана фиксирано във времето. Онова, което съм казал преди 30 години е точно онова, което казвам и днес.
Този журналист, е намерил видео сегмент от преди 18 години, в който съм говорил за джихада – за неговите решения и за неговите последици. Това е урок по правна наука. Казах, че според решенията на джихада, ако борим езичниците, пророкът Мохамед е казал на военен командир, че трябва да се направят три неща. Този хадис се появява в мюсюлманската компилация. Ако бориш езичниците – врагове, има три опции:
Първо, призоваваме ги да приемат Исляма. Ако те го направят – нека живеят, защото те ще станат точно като теб и няма да се борят с мюсюлманите.
Ако те откажат да приемат Исляма, трябва да заплатят поголовен данък. Ако те са съгласни да плащат на джизя – вземаме им парите и ги оставяме да пребъдат.
Ако те отхвърлят и тази възможност – търсим помощта на Аллах и се борим срещу тях.
Това са трите възможности, които пророкът Мохамед свързва с военния командир. Във всяка война има печеливш и губещ. Ние трябва да спечелим и завземем земята на нашия неверен враг. Джихада е чиста ислямска религия. Той не е синоним на бой, борба, война или всяка друга дума. Основният закон на джихада е, че врагът ти не е мюсюлманин.
Ако ние сме победителите, е съвсем естествено за нас да наложим правилата на Исляма в държавата, коятo ни напада. Съгласно правилата на Исляма, всички хора в тази страна, стават плячка на война: жените, мъжете, децата, парите, домовете, земите... Всички те стават собственост на Ислямска държава.
Каква е съдбата на военнопленниците, съгласно Шериата? Тъй като те представляват плячка, те трябва да бъдат разпределени между муджихадините. Законът постановява на всеки, който не е участвал в нападението, да не получи част от плячката. Това е добре известно. Ако не участваш в джихада – не споделяш завоеванието с останалите. Да речем, че нахлуем в страна с население от половин милион души. Какво трябва да правим с тях? Проверяваме колко муджихадини има сред тях. Ако те са около 100 000... това е то. Всеки муджахид взема петима от тях. Всеки един получава петима, но може и да има разнообразие. Можете да вземете мъже, две жени и едно дете, или по друг начин. Можете да ги разделите. Веднага след като тази система е на мястото си, трябва да се създаде пазар с роби, където вие ще можете да продавате роби, робски жени и деца.
Всяка една от тези „глави“ идва с цена. Да кажем, че аз имам правото на пет „глави“. Не се нуждая от нито една от тях, но биха ми били от полза малко пари. Трябва ли да ги обеся просто, за да се отърва от тях? Не, мога да ги продам. За да бъда в състояние да го направя, трябва да има такъв пазар на роби. Тогава започва търговията: Колко би платил за този? А за онзи? Купувачът казва, че иска 300, аз казвам: Не, направи ги 314. В крайна сметка той ги купува. Взима ги и си отива.
Начинът, по който да се покаят за някои грехове, е да премахнат оковите от врата на роб и да го освободят. Къде мога да намеря робски врат, за да се отърва от греховете си? Трябва да отида някъде и да купя един такъв. Очевидно, за целта трябва да има един такъв робски пазар, където мога да си купя врат и да кажа на роба, че е свободен в името на Аллах.
Ние говорим за решения, които са описани в Корана. Говорих за информация, не за нейното превръщане в действия. Има разлика между достоверността и поднасянето на информацията и нейното прилагане на практика. Аз не обсъждам изпълнението на този или онзи урок. Изпълнението не е до мен. Това е привилегия на висшия командир, който размахва знамето на Джихад, определя закони и мобилизира армии. Говоря за истинска информация, а не за нейното изпълнение. Те цитираха тази история и ме обвиниха в изпълнението й.
Всяка религия на света трябва да се основава на морални ценности. Бихте ли принудили хората с цел те да станат вярващи? За да влезе всяка религия в сърцата на хората, тя трябва да бъде основана на моралните ценности.“

Вижте още по темата ТУК