Гледай
на живо

Православната църква отбелязва Игнажден

Каква ще е годината зависи от това кой ще прекрачи пръв прага на дома

Православната църква отбелязва Игнажден Православната църквата почита днес Свети Игнатий, а празникът е известен още като Игнажден. Наричат ... thumbnail text
Православната църквата почита днес Свети Игнатий, а празникът е известен още като Игнажден. Наричат го още Богоносец , защото той е казвал, че сам носи Бог в сърцето си. Светецът загива разкъсан от лъвове, по заповед на римския владетел Траян. Може би няма друг празник, който да е свързан с толкова  много поверия и ритуали. 
 
Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. 20 декември се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. 
 
Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. 
 
Пепелта, свеща и орехите се запазват за останалите кадени вечери. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. 
 
Това е периодът, през който младите и нареждали жени, наричани "мъченици" не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца. 
През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им. Първият гост, прекрачил прага на дома на "Игнажден" се нарича полазник. Ако той е  добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна. Има поверие, че ако този пришълец пък е момиченце, ще се плодят женски животни. 
 
В западните български първият гостенин се кани на трапезата и се гощава обилно, както изисква гостоприемството. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”.
 
За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Ако годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им. 
 
В Родопската област Игнажден се назовава още “хайвански празник”, тъй като тук животните се наричат “хайвани”. През деня мъжете не впрягат добитъка, за да се съхрани здрав и пъргав през цялата година. Жените пък раздават питки из махалата за здравето на домашните животни.
 
В Източна България на Игнажден домакинята загражда с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги захранва с варена царевица. Това се прави, за да не се губят птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си навън. 
 
От Игнажден  нататък започва и събирането на коледарските дружини. На трапезата днес  задължително трябва да има боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая и кравайчета. Имен ден празнуват всички с имената Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен и Пламена.