Празнуваме Петковден!

Православната църква празнува днес Петковден – празник в чест на Света Петка. Светицата е покровителства брака и плодовитостта.

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от българския народ Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Светицата е известна с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи продължават да извършват многобройни чудеса. Оттам започвати нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, а българи, сърби, румънци и гърци я признават за "своя" светица.

Мощите на св. Петка се намират в новата митрополитска катедрала в Яш, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

Освен като празник на света Параскева (Петка) Епиватска Българска, Петковден е известен и като празник, отбелязващ края на лятото и идването на зимата в народните вярвания. Зимният Петковден дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните.

В народните легенди светицата се смесва и с духа-покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия-пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Яде се овче месо, курбан чорба, яхния с праз и сарми.

Според народните вярвания от Петковден до Димитровден - 26 октомври, не се работи с вълна, не се крои и не се шие. Народът вярва, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.

Днес трябва да почерпят Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун.