Протестите –гняв или поръчка
Коментарът на Евроком на Нора Стоичкова
Началото и на тази седмица пак тръгна накриво – с поредната катастрофа, в която една майка и двугодишното й дете си отидоха без време и по мъчителен начин в поредната кървава баня на пътя. За катастрофите и причините за тях, съвсем скоро ще поговорим. Както и за това какво ще научат децата ни през новата учебна година, тържествено започнала днес – 17 септември в цяла България, ако учебният процес продължава да работи под натиска на чужди фондации и идеи. Тази вечер в предаването „Не се страхувай!“ от 8 часа Васил Василев и Валери Найденов ще говорят съдържателно по темата – не ги пропускайте!
А сега ще се заемем с оперативното мероприятие, което тече от няколко месеца, под кодовото название Борис – OFF. Поне с такова впечатление оставаме, докато четем истеричните прозрения на някои приближени към Борисов агенции и медии.
Дали има или няма план за отстраняването от власт на Борисов е безспорно важно, защото не е все едно дали ние, потърпевшите от неговото управление и често - крайно несъстоятелните решения на неговите - 3 до момента, правителства, ще го отстраним от власт. Или някакви оперативни групи - я от футболни агитки, я активирани престъпни групировки, - ще проведат някое протестно мероприятие с уж напукани глави на политици и „протестъри“. Както това често се случваше по онези безкрайни протести през 2013 г., чрез които в крайна сметка Борисов отново бе върнат в Министерския съвет.
Не е все едно дали протестите са спонтанни или провокирани, платени. Безспорно. Но да си Борисова медия и това да е публична тайна, и в това време да бълваш дописки как всеки протест против Борисов е платен и поръчан, е повече от нелепо. Това вече е политическа поръчка.
Кална политическа поръчка е - дай, сега да окаляме протестиращите срещу безобразното положение, до което докараха България днес една серия български правителства. И леви, и десни, включително и 3 кабинета на Борисов. Кална политическа поръчка е да изкарваш надигащият се не с дни, а с часове народен гняв поръчан и платен.
Били малко протестиращите! Да, така е. Това говори само за две неща. От една страна страх от дългите пипала на мафиотизираната до безобразие власт, гарниран с безсилие от смазващите сметки за комунални услуги, непрекъснатото поскъпване – явно и скрито, на стоките от първа необходимост, които изяждат доходите на хората. За какви протести да мисли човек, който се чуди как да свърже двата края със замръзналата си от 10 години заплата от 600-700 лева. Той мисли само за едно – как да оцелее и днес.
Властта знае това добре. Нищо не пречупва така окончателно човешкият дух, както нищетата. И на това се разчита, когато се планира поредния фараонски строеж, поредното увеличение на газа, тока, хляба, поредното отстъпване от националния суверинитет в пполза на евро-атлантическото ни партньорство.
От друга страна обаче – надигащото се народно недоволство вече е медицински факт. Жегата се усеща и без социологически замервания. Хората повече няма накъде да отстъпват и до СПОНТАННИТЕ протести ни дели още една капка – някоя поредна глупост. Като тая да назначиш за министър човек, който е известен на обществото с две неща - със съмнения за злоупотреби със служебно положение и с любовните си афери „подходящи“ жени.
Днес България отново е изправена пред мощна протестна вълна. 5 години след февруарските събития в началото на 2013-та година. Със сигурност, политическата инженерия, която ни „уреди“ с спорно във всякакъв смисъл сегашно управление, ще се опита да ги купи протестите. За да се прегрупира и нареди свои хора в челото, е после да има кого да вдига за министри и по-важни държавни чиновници.
Сигурно е и, че битката с многоглавата хидра, която ни е хванала за гушите, няма да е нито лесна, нито бърза, още по-малко нещата ще се уредят с протести.
Но от някъде трябва да почнем. И първото е ясно и категорично да кажем на глас, че така повече не можем и не искаме да живеем! И да посочим по категоричен начин вратата на онези, които ни докараха до днешното жалко положение.