Гледай
на живо

Румен Радев призова за прагматичен диалог с Русия

Президентът е удовлетворен от първото си посещение в Сърбия

Обявеният хоризонт 2025 г. за присъединяване на държавите от Западните Балкани към ЕС е възможност и стимул за Сърбия и другите кандидат-членки да извършат необходимите реформи. Това е дълъг път, който изисква всички заинтересовани страни да обединят усилия за постигане на това, което беше обявено от всички сръбски политици за стратегическа цел на Сърбия – членство в ЕС. Това заявява президентът Румен Радев в интервю за сръбското издание CorD Magazine. Държавният глава откроява утвърждаването на върховенството на закона, защитата на правата на малцинствата, свободата на медиите, ускоряването на процесите в обществения сектор и икономическите реформи, като ключови фактори за осъществяването на  напредък в процеса на европейска интеграция.

„Приобщаването на Западните Балкани към обединена Европа е цел на България още от присъединяването на страната ни към Европейския съюз през 2007 г. Нещо повече, това беше и една от целите на политиката на разширяване на самия ЕС“, посочва Румен Радев. Президентът подчертава, че сигурността, стабилността и икономическото развитие на Балканите са свързани с реализирането на европейската перспектива за целия регион.

По думите му, България остава ангажирана с европейската перспектива на региона и е доказала готовността си да подкрепи своите съседи от Западните Балкани по техния път към ЕС.

Радев отбеляза, че политическите и икономически кризи около и вътре в Европа през последните години доведоха до това, че ЕС днес се вглежда повече в собствените си проблеми – липсата на общ подход към миграцията, икономическото сближаване между „стари“ и „нови“ държави членки, Брекзит и т.н., но не трябва да загърбва идеята за европейска интеграция на Балканите.

„Следващите няколко години ще бъдат трудни за Европейския съюз. ЕС трябва да преосмисли протичащите в него процеси и може би да се промени. Нужна е радикална промяна, защото Европа премина през няколко кризи... ЕС премина през криза на доверието. Някои европейски граждани поставят под съмнение дори способността на Съюза да се справи с предизвикателствата. При тези обстоятелства е особено важно ЕС да проведе вътрешния дебат за своето бъдеще“, коментира българският държавен глава и подчерта, че съюзът трябва да обръща повече  внимание на нуждите на обикновените граждани и да защити тези ценности, които държаха Европа заедно повече от шест десетилетия.

В отговор на въпрос за резултатите от посещението му в Сърбия през юни т.г., Румен Радев отбелязва положителната тенденция в развитието на политическия диалог, ръста в двустранния стокообмен, който надхвърля 1 млрд. евро, както и увеличението на броя на туристите. „Двете страни имат добро сътрудничество в сферите на отбраната, вътрешните работи и миграцията. Заедно работим успешно по много големи проекти в областите на свързаността, което мисля, че е особено важно за бъдещето и сигурността на двете страни“, добавя Румен Радев. Президентът изразява очакването си българо-сръбския газов интерконектор да бъде завършен през 2022 г., а страната ни да ускори работата по изграждането на магистралата, която ще свързва България и Сърбия, като част от Трансевропейската транспортна мрежа, която представлява най-краткия маршрут между Западна Европа и Близкия изток.

Помолен да коментира най-голямото предизвикателство пред българското национално малцинство в Сърбия, Румен Радев подчертава, че съществуващият климат на доверие и заявената политическата воля на Сърбия трябва да доведат до ефективни и дълготрайни решения на проблемите на българското национално малцинство в областта на образованието, свободата на вероизповеданията, достъпа до информация на роден език.

Държавният глава определя направените от Сърбия стъпки и постигнатите резултати за подобряване на положението на българското национално малцинство като окуражаващи. Той приветства предприетите законодателни промени по отношение на правата на националните малцинства в Сърбия и призовава  за ефективни действия за тяхното последващо прилагане на практика.

Румен Радев изразява благодарността си на своя сръбски колега Александър Вучич за поетия ангажимент към  проблемите на българското национално малцинство и за неговата решителна подкрепа по време на срещата на двамата държавни глави в Белград за трикратното увеличаване на  финансирането от сръбската държава на медийните компании в Сърбия, които произвеждат медийно съдържание на български език.

В коментар на отправения от него призив при визитата му през месец май в Москва за съхраняване на потенциала за преки газови доставки за България и ЕС през Черно море и дали проектът ще бъде политически приемлив за ЕС, президентът отново подчертава, че това остава най-сигурният, пряк и най-евтин маршрут. „Необходимостта, доставките на руски газ до територията на страните от ЕС да бъдат директни, се определя както от разума, така и от изискванията за енергийна сигурност и надеждност. Те формират основата на изграждания Европейски енергиен съюз. А колкото до това дали проектът ще бъде политически приемлив за ЕС, бих желал да повторя, че осигуряването на преноса на газовите доставки по т. нар. „Южен поток“ по никакъв начин не се различава от плановете на Германия да реализира газопровода „Северен поток“ 2, разбира се при спазването на изискванията на Третия енергиен пакет. Надявам се, че Брюксел ще приеме идеята с разбиране, още повече като се има предвид, че това осигурява допълнителни газови доставки не само до България, но също и до Сърбия, Унгария, Австрия, Северна Италия, също и други страни“, заявява президентът. 

Държавният глава подчертава, че ролята на външната политика е да отваря  врати за диалог и сътрудничество, а не да нарочва някого за враг. Отношенията на ЕС с Русия не могат да не бъдат повлияни от политическата криза в Източна Европа, но отказът от какъвто и да е диалог не е решение. „Въпреки продължаващото напрежение в отношенията между Русия и ЕС и взаимно наложените санкции, Русия се утвърди като традиционен партньор на Европа в секторите на енергетиката, икономиката, туризма и борбата срещу тероризма. Водещите държави членки на ЕС защитават своите икономически интереси в Русия и не виждам защо това да не бъде валидно и за България“, коментира президентът. Румен Радев призовава избягването на агресивния тон да стане общ принцип в двустранните отношения, а прагматичният диалог с най-голямата страна в Източна Европа е в общ интерес както на ЕС, така и на Русия. 

В интервюто си за списание CorD държавният глава определя постигнатото споразумение между Гърция и Република Македония за нейното име, като един от най-трудните въпроси в нашия регион. „Ако двете страни могат да преминат през юридическите процедури за влизане в сила на споразумението, това ще предостави солидна база за установяване на добросъседски отношения между тези две държави. Надявам се споразумението между България и Република Македония да изиграе същата роля по отношение на моята страна“, подчертава Румен Радев.