Гледай
на живо

Лидерите на НАТО се събират в Брюксел

Очаква се Македония да получи покана за присъединяване към Алианса

Днес и утре в столицата на Белгия, Брюксел, ще се проведе срещата на върха на НАТО. В рамките на два дни лидерите на страните-членки на Северноатлантическия алианс трябва да обсъдят основните въпроси, свързани с функционирането на военния блок. Дневният ред на форума включва обсъждане на сътрудничеството между Русия, САЩ и ЕС в областта на сигурността, създаването на нови командни структури и разширяването на блока.

Очаква се да бъде обсъдена перспективата за присъедиянаване на Македония. Както беше посочено по-рано от Йенс Столтенберг, срещата на високо равнище в Брюксел трябва да започне с официални преговори за членството на Македония в НАТО. Пътят към това бе открит с подписването на споразумение между премиерите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас за преименуването на Македония в Северна Македония. Преди това спорът за името на бившата югославска република не позволи на Скопие да започне процеса на присъединяване към НАТО и ЕС.

Сред многото проблеми обаче вниманието на световните медии беше привлечено от дискусията за увеличаване на разходите за отбрана.

Тезата, че Вашингтон плаща за защитата на други страни-членки на НАТО, бе основна в програмата за външната политика на Доналд Тръмп, дори когато той е бе кандидат за президент на САЩ. След като дойде на власт, той не промени решението си. Например, европейски и американски медии съобщиха, че лидерът на САЩ в навечерието на преговорите в Брюксел е изпратил писмо до премиерите на Германия, Испания, Италия, Португалия, Норвегия, Белгия, Холандия и Люксембург, като посочва, че те трябва да увеличи военните разходи.

Тази година военният бюджет на САЩ за 2018 г. е бил 692 милиарда долара, което е два пъти повече от разходите за защита на останалите 28 държави-членки на НАТО. През 2006 г. на срещата на върха на Северноатлантическия алианс в Рига целта бе поставена: да се гарантира, че всички страни-членки, с изключение на исландските въоръжени сили, не са изразходвали поне 2% от своя БВП за отбрана. До 2017 г. обаче този стандарт е изпълнен, с изключение на Съединените щати, само от Гърция, Великобритания, Естония и Полша.

Ситуацията с друга заявена цел не е по-добра: да се увеличат разходите за придобиване на военно оборудване до 20% от всички разходи на всяка страна за отбрана. Германия, Канада, Испания, Латвия, Холандия, Гърция, Унгария, Дания, Чешката република, Португалия, Хърватия, Черна гора, Албания, Белгия и Словения не са се справили с тази задача.

В навечерието на срещата на върха на НАТО Генералният секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг също говори за болезнения въпрос за разходите за отбрана и очерта нови финансови хоризонти за държавите-членки.

"Очакваме, че европейските съюзници и Канада допълнително ще отпуснат 266 милиарда долара за отбрана до 2024 г.", каза Столтенберг.

Отношенията между Съединените щати и техните съюзници от НАТО сериозно се влошиха през последните месеци. С лидерите на Франция, Германия, Великобритания и Канада Тръмп вече се срещна преди месец на срещата на Г-7 в Квебек . След това американският лидер напусна форума, преди да подпише окончателното комюнике.

Взаимодействието със САЩ беше обсъдено на срещата на върха на ЕС в Брюксел на 28-29 юни. Тогава, в писмо, изпратено до европейските лидери, ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск призова за "подготовка за най-лошото" в трансатлантическите отношения.

Според експерти друг възел от противоречия е влошените отношения между останалите членове на алианса и Анкара, както и засиленото напрежение между Гърция и Турция в граничните води на тези държави.

Независимо от проблемите обаче на срещата на върха на НАТО е планирано генералният секретар Йенс Столтенберг да подпише съвместна декларация с президента на Турция и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за разширяване на сътрудничеството между НАТО и ЕС.

В допълнение, за укрепване на трансатлантическата солидарност във военната сфера, е одобрено създаването на две нови командни структури, за да се гарантира бързото разгръщане на силите на НАТО в региона на Атлантическия океан и в Европа.

Консервацията на Москва е важна тема на бъдещата среща на високо равнище. Пресслужбата на НАТО отбелязва, че Русия е станала "по-уверена след незаконното присъединяване на Крим".

Британският Кралски институт за международни отношения се надява страните-членки на алианса да обърнат специално внимание в Брюксел на опозицията на Русия срещу Арктика. От своя страна Американският Атлантически съвет твърди, че Русия заплашва интересите на блока и на Черно море, така че трябва да се обсъди и противодействието в този регион.