Гледай
на живо

ТРИФОН ЗАРЕЗАН – ДЕН НА ЛОЗАРЯ

НА ПРАЗНИКА СЕ „ЗАРЯЗВАТ“ ЛОЗИТЕ

ТРИФОН ЗАРЕЗАН – ДЕН НА ЛОЗАРЯ На 14 февруари празнуваме Трифон Зарезан или Деня на лозаря - традиционен български народен празник ... thumbnail text

На 14 февруари празнуваме Трифон Зарезан или Деня на лозаря - традиционен български народен празник в чест на Свети Трифон.

Празнува се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Празникът се среща още под имената Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Обичаите повеляват да се омеси хляб – пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва угощение.
"Царят" е окичен с венец от лозови пръчки. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.
Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!". Царят отговаря с "Амин".
След като стигне до своя дом, той се преоблича с нови дрехи и сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село.
Следващите два дни, наречени "трифунци", са за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и, след като раздадат от него на съседите, слагат залъци в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.