Всеки трети българин в Германия на социални помощи
Процентът на румънците е едва 12
Има съмнения, че част от българите пристигат в Германия не толкова, за да си търсят работа, колкото за да ползват облагите на добре уредената социална държава. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ публикува стряскащи данни.
Има съмнения, че част от българите пристигат в Германия не толкова, за да си търсят работа, колкото за да ползват облагите на добре уредената социална държава. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ публикува стряскащи данни.
След горната граница за прием на бежанци дали няма да има нужда и от горна граница за ползване на социални облаги от чужденци, пита се вестникът. Защото Германия е страна, привлекателна не само за бежанци от региони на военни действия и кризи. През 2016 година в страната са влезли например близо 1,3 млн. чужденци, половината от които (близо 650.000) са граждани на други държави от ЕС. За съжаление не се води точна статистика за това каква е трудовата квалификация на тези хора, тъй като трудовият пазар на Германия е напълно отворен за гражданите на ЕС, които имат и достъп до социални облаги в страната, макар и с някои ограничения, отбелязва "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ).
Изданието забелязва и една ясна тенденция: голямата част от тези европейци пристигат тъкмо от онези страни в ЕС, които се намират в дъното на класацията по благосъстояние. Повече от една трета от пристигналите през 2016 година европейци са били например от Румъния и България. От Полша са пристигнали 123.000 души, а от Хърватия – 50.00. Докато всички французи и британци, взети заедно, са били едва 20.000 души.
В потвърждение на тази теза изданието привежда данни на германската Агенция по труда от средата на 2017 година. От тях става ясно, че 47% от българите, живеещи в страната, имат редовна работа, а 30% живеят от социални помощи. Сред румънците съотношението по този показател е по-благоприятно: 59:12. За сравнение: 60% от германските граждани имат работа и плащат социални осигуровки, а 7,2% получават социални помощи.