АКО И В АНГЛИЯ ПРАВЕХА ТАКА?

Ботев Пловдив допусна една от най-катастрофалните си загуби в историята. Тимът отстъпи с 0:6 в гостуването си на новака Монтана. „Канарчетата“ играха безобразно през целия двубой, а футболистите на Ферарио Спасов бяха на другата вълна. Те се раздадоха на 100% и заслужено постигнаха този успех.

Впечатление ми направи, че веднага след него Ботев се раздели със своя старши треньор и с вратаря си. Петър Пенчев успя да вдигне Ботев през миналия сезон и да го вкара в първата шестица за сметка на Левски, а сега беше уволнен заради една загуба.

За Михаил Иванов можем да кажем, че си заслужаваше наказанието. Четири от шестте гола бяха по вина на стража. Но чак пък да го изгониш от отбора...

Разбирам, когато един футболист не е във форма и допусне 3-4 фрапантни грешки в даден мач. След това нищо чудно да потърка малко пейката, да осъзнае къде се намира и пак да бъде върнат в игра. Особено, когато нямаш по-добър вариант от него. Съществува и възможността да го пратиш при младежите, във втория отбор и т.н., но чак пък да го изгониш...

Явно в малки първенства като българското се прави така. Изиграваш най-слабия си мач в кариерата и си до тук. Вдигаш даден отбор, постигаш някакви успехи с него и заради една загуба изхвърчаш на минутата.

Затова реших да си задам въпроса: Ако и в Англия правеха така?

Отговорът е много лесен. Ако и в Англия гонеха заради една разгромна загуба, то Арсен Венгер вече щеше да е напуснал Арсенал, а „артилеристите“ трябваше да сменят няколко треньори, вратари, защитници и т.н.

Ще припомня няколко от срамните моменти в историята на отбора.  Започвам с най-тежката загуба – 2:8 като гост на Манчестър Юнайтед. Тръгна ли си тогава Венгер? Не! Беше ли натирен някой от отбора? Не! Защото такива неща се случват. Шчесни, Джуру и Дженкинсън направиха най-слабия си мач някога, но останаха в отбора. Джак Уилшър пропусна дузпа при 0:1, но и той остана в отбора. Напълно нормално.

Челси нанесе още едно тежко поражение на Арсенал. „Сините“ спечелиха с 6:0 срещу съгражданите си. Но и тогава нямаше оставки, уволнения или каквото и да било. Просто поредния голям успех на Моуриньо над Венгер. Говореше се колко слаби са били „артилеристите“ и дотам. Всичко приключи. Нямаше драми, нямаше чуждестранни треньори и бразилски вратари. Защото в Англия си знаят работата.

Явно тук не си вземаме пример от най-добрите. А трябва да го правим. Иначе скоро ще стигнем футболните джуджета. Близо сме до тях и това е най-страшното, но не трябва веднага да обвиняваме този или онзи при по-тежките поражения и издънки. Трябва да се дава шанс на български треньори и български играчи. На хора, които разбират от футбол и поне са доказали името си в „А“ група. 

Автор: Павел Колев