ФУТБОЛИСТИТЕ, КОИТО НИ ЛИПСВАТ

Към момента в световния футбол има редица страхотни футболисти, някои дори сякаш са от друга галактика. Но въпреки това, част от играчите, които вече приключиха кариерата си, липсват много на футбола. Няма я магията, няма я силната отдаденост и любовта към един отбор, с които играеха десетки футболисти от близкото и далечното минало. 

Сега имаме един Меси, когото определят като "извънземен" или "магьосник". Имаме и Кристиано Роналдо - страхотен футболист, в какъвто и да е аспект от играта. Липсват обаче Зидан, Роналдо, Ривалдо, Роналдиньо (б.а. - макар че играе още), Бекъм, Бергкамп, Анри, Кан, Дел Пиеро, Малдини, Гигс, Фиго и още куп други. 

И в днешно време можем да видим невероятни индивидуални отигравания, чудесни комбинации, прекрасни вратарски спасявания, но като че ли те не са каквито бяха. Не можем да се насладим на дуо като Анри и Бергкамп, които просто няма нужда да се гледат, за да се намерят на терена. Липсва тази телепатия, която виждахме преди години. 

В момента няма нито един играч, който да е от класата на Зидан, или поне не се сещам. Като си затворя очите още се сещам за страхотният му гол срещу Байер Леверкузен, за уникалния му финт със завъртането и за това как залепяше топката на крака си. Е, няма и да има скоро друг такъв! Французинът можеше сам да победи някои отбори, разминаваше по 3-4 противнокови футболисти, все едно са колчета от тренировката. Зизу беше велик и всички, които са го наблюдавали поне един път, няма как да не го помнят. Като прибавим към него и сътборниците му в Реал - Роналдо и Фиго, се получава убийствена комбинация от "магьосници". Отбор от футболисти, които винаги могат да измислят нещо различно, да ни изненадат със страхотни отигравания. А сега мадричани имат само един Кристиано. Ще кажете, че в отбора са още Хамес, Бейл, Бензема, Тони Кроос. Да, това е така, но нека тези, които са гледали Фиго да кажат с какво Бейл се доближава до играта му, освен това, че струва почти 3 пъти повече от португалеца. По-добре е да не сравняваме Бензема с Роналдо, че просто не се сещам за база, спрямо която да направим такова сравнение. Феномена си беше от някакъв друг свят, сигурен съм. 

Бразилия също загуби много в последно време. Не само Роналдо липсва на "селесао". Ривалдо, Роналдиньо, та дори и Кака можем да включим в тази класация. Всеки един от тях знаеше какво трябва да направи в дадена ситуация, за да реши мача или поне да измъкне отбора от даден критичен момент. Сега бразилия разполага само с един чудесен Неймар и куп посредствени играчи. Оскар е що-годе на ниво, но и той отстъпва в пъти на Ривалдо. 

Спомням си и един отбор на Милан с играчи като Малдини, Кафу, Шевченко, Креспо, Неста, Гатузо, Сеедорф, Пирло, Кака, Стам, Дида. Аз май ги изброих всички. Е, тези играха епичния финал в Шампионска лига през 2005. Вярно е, че го загубиха, но магията, която наблюдавахме от тези 11, ще остане завинаги в сърцата ни. Не харесвам росонерите, никога не съм ги харесвал, но не мога да не им призная, че бяха най-добрият колектив по това време. Невероятното центриране на Пирло, което Малдини засече от воле още в 50-тата секунда на двубоя бе един от най-красивите голове във финал на Шампионска лига. А отборът можеше да прави подобни неща във всеки мач. 

В Англия пък властваха имената на Райън Гигс, Пол Скоулс, Гари Невил, Рио Фърдинанд, които бяха част от Манчестър Юнайтед. "Червените дяволи" на дали някога ще имат по-отдадени футболисти от тези четиримата. 

В Германия пък доминанти бяха и още са си Байерн Мюнхен. Те и сега имат чудесни футболисти, но на дали ще се повторят паметните моменти, ня които ставахме свидетели като наблюдаваме Оливър Кан, Щефан Ефенберг, Вили Саньол, Бишенте Лизаразу. Все дефанзивни играчи. Но и те бяха много важни за играта. Сега Байерн има Швайнщайгер, който донякъде може да бъде новият Ефенберг и Нойер, за когото казват, че е по-добър от Кан, но не мога да се съглася. В очите на Кан си личеше спортната злоба, която в комбинация с любовта към емблемата, може да направи от всеки един футболист извънземен. 

Не можем да пропуснем имена като Алесандро Дел Пиеро, Клод Макелеле, Роберто Карлош, Раул Гонзалес, Миахел Балак, Давид Трезеге, Деко, Фернандо Мориентес, Рууд ван Нистелрой, Джейми Карагър, Йон-Арне Рийзе и още много много други. Сещам се за Сол Кембъл, Йержи Дудек, Карлес Пуйол. Към този списък можем да добавим и имената на Лампард и Джерад, които вече приключиха кариерите си е Европа. Определено Висшата лига няма да е същата без най-добрите си халфове. 

Мога да продължа да изброявам още много. За всички ще напиша едно и също. Става скучно, нали? Така че по-добре и вие да си спомните за всички тях. Просто се усмихнете и се надявайте отново да има такива футболисти. Те не играеха за пари, те го правеха за публиката. Всички гореизброени обичаха играта, а имаха и качествата да ни показват колко е прекрасен футболът. Защитници, които разкъсваха съперника, вратари, които правеха извънземни спасявания, халфове, които подаваха от наглед невъзможни ситуации, нападатели, за които не бе проблем да стрелят от далеч, да преодоляват по няколко противникови играчи или да реализират фантастични голове.

Всичко това го виждаме и днес, това е факт, но не толкова често, колкото ни се иска. Сега като че ли парите са по-важни за играчите, по-важно е да вземеш победата по всевъзможен начин, отколкото да играеш красиво, с усет, финес, лекота и магия. А когато всичко това е налице, победа пак идва.

Затова нека се надяваме, че след Меси и Кристиано Роналдо отново ще дойде поколение, в което няма да има само двама най-добри, още 20 от невероятна класа и всички останали. Надявам се, че след години ще има пак поне 50 играчи, които могат да се борят за Златна топка, поне още 100, които да се забавляват на терена както го правеха Роналдиньо, Зидан, Роналдо, Гигс, Дел Пиеро и т.н. и т.н. 

Автор: Павел Колев