Гледай
на живо

ФУТБОЛИСТЪТ С ГЕНЕРАЛСКИ ПАГОНИ

ГЕРОЙ ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СТАВА ФУТБОЛЕН НАЦИОНАЛ, А ПОСЛЕ СЕ ВРЪЩА В АРМИЯТА

ФУТБОЛИСТЪТ С ГЕНЕРАЛСКИ ПАГОНИ

Докато западният свят се е възхищавал на супергероите от комиксите, от другата страна на „Желязната завеса“ в герой се е превръщал обикновеният човек. По този начин един артилерист от Втората световна война доказва своята храброст както на фронта, така и на футболния терен. Това е единственият в света футболист, достигнал до чин генерал. Неговото име е Юрий Нирков.

Юрий е роден в градчето Вишний Волочок, Тверска губерния, в семейство на ръководител на строителен участък и домакиня. Започва да се занимава с футбол в детския тим на пионерите, а по-късно играе в Криля Советов Москва.

Броени дни след като Нацистка Германия напада СССР, младият Нирков е изпратен в строителна бригада в град Вязма, където изгражда отбранителни укрепления. През 1942 г. 18-годишният Юрий е повикан в армията. Завършва Тамбовското артилерийско училище със звание младши лейтенант, след което е пратен на Калининския фронт. Първоначално командва вздод, доставящ боеприпаси за самоходната артилерия. По-късно преминава в настъпващите към Германия войски. Полкът на Юрий действа на най-опасните места на фронта и в тежки битки загубите са значителни.

През януари-февруари 1944 г. Нирков участва в Корсун-Шевченковската операция, в която са унищожени 13 немски дивизии и е пленен генерала на СС Херберт Гиле. Нирков участва и в освобождението на Полша, като неговият полк достига град Шчечин. През януари 1945 г. Юрий е прехвърлен в град Кюстрин, откъдето Червената армия настъпва към Берлин. Войната за бъдещия футболен национал приключва в центъра на немската столица, където Германия капитулира.

След края на войната Нирков става организатор на армейски футболни турнири в Съветската окупационна зона в Германия. През 1946 г. отборът на Трета ударна армия, където е и Юрий, играе контрола с ЦДКА Москва. Московските армейци побеждават с резултат 7:3, но Анатолий Тарасов остава впечатлен от играта на Нирков и го кани в ЦДКА. Героят от войната дълго време отказва, преди да премине в тима със заповед. 

Началото за Нирков е трудно, тъй като той пристига в отбора контузен, а в един от двубоите на дублиращите отбори получава тежка травма на коляното. Все пак през 1948 г. Нирков вече е твърд титуляр в т. нар. „Отбор на лейтенантите“. По това време всички играчи в тима на ЦДКА носят военното звание лейтенант, макар че Нирков е единственият от тях, който се е бил на фронта. Въпреки травмите и получените впоследствие усложнения на бъбреците, защитникът оставя своята следа в отбора и е избран за втори капитан.

В състава на „армейците“ Юрий става трикратен шампион и двукратен носител на купата на страната. През 1952 г. дори записва 3 мача за националния тим на СССР. Участва и на Олимпиадата в Хелзинки, където обаче „Сборная“ губи от Югославия. За поражението са обвинени играчите на московските армейци (по това време вече ЦДСА), а тимът е разформирован.

След като известно време играе в тима на московския военен окръг, Нирков се завръща към военното дело. Завършва Академията за танкови войски със звание майор. Междувременно получава и лиценз за футболен съдия на републиканско ниво и организира приятелски мачове между военни отбори от СССР и ГДР.

От 1956 до 1965 г. Нирков заема длъжности в съветската армия в ГДР. След това е част от Генералния щаб и през 1980 г . е произведен в чин генерал-майор. До 1989 г. работи като началник отдел „Управление на кадри“ в Генералния щаб.

Генералът обаче не забравя и старата си страст – футболът. Известно време той е заместник-председател на Съветската футболна федерация, а след разпадането на съюза е и председател на Ветеранския комитет на армейския футбол.

Многократно е награждаван с медали, сред които орден „Червена звезда“, орден „Дружба“, орден „Отечествена война“, 2-ра степен и „Заслужил майстор на спорта“.

Генерал Юрий Нирков приключва жизнения си път на 20 декември 2005 г., оставяйки след себе си постижение, което едва ли ще бъде повторено. 

Автор: Денис Олегов