Гледай
на живо

Кога Левски отново ще пребъде?!

Сега ни остава само носталгията по близкото и далечно минало

Кога Левски отново ще пребъде?!

Последните години на Герена нещата не са никак розови. Ама никак. Както е известно, отборът на Левски (София) не е печелил Купа вече 9 години. Напрежението  в ръководство , футболисти и фенове расте неимоверно с всеки следващ  провал. А такива  -  колкото щеш.

Като се започне от нелепо изгубената титла през  2013-та година , минаваме през позорното класиране (7-мо място в първенството) през  2015-та, изгубените  финали за Купата на България от Черно море през 2014-та и от Славия миналата година. Срамните петна с отпадане от отбори с полу-професионален статут от Казахстан, Финландия  и прочие в предварителните кръгове за Лига Европа са само „и още, и още“…

Списъкът  може да продължава доста, но нека не задълбаваме ножа по-надълбоко в и без това  накърненото его върху синята общност. Безспорно е,  че от осем години насам отборът на Лудогорец  (Разград) е безспорен  хегемон в българския футбол, но по-страшното е, че вече на Герена  сякаш се примириха с този факт. Абсолютно неприемливо и направо позорно в очите на цялата синя общност!

Дори вечният съперник – ЦСКА (изхвърлен, прероден, припознат, обединен  и т.н. ) съумя да се завърне в родния елит и да се представя по – стабилно от „сините“  ( или поне да не изглежда толкова безпомощен и безхарактерен). Та нали в ДНК-то на „отбора на народа“ е да побеждава,  именно столичният гранд  носи името на този велик български революционер Васил Левски!

Срам  и позор е най-малкото, с което може да се отъждестви случващото се в последно време.

И не става дума за една или две изгубени титли или купи, става въпрос за разрухата на цяла една империя. Защото Левски,  както го помним, е именно това - „Синя Лавина”. Непреклонна , самоуверена и непобедима… Сякаш  обаче всичко това вече е много блед спомен.

Разединението  в „синята“ общност е видимо , а и причините, както вече уточнихме , не са една или две.

Когато бях дете, и баща ми ме водеше на мачове на Левски , за мен беше чест да се нарека „Левскар”. Изпитвах гордост , че съм там,   боготворях футболисти като Георги Иванов –Гонзо,  Елин Топузаков, Христо Йовов, Димитър Иванков , Бисер Иванов , Даниел Боримиров…  Хора, които знаеха какво е Левски, а  и бяха готови да оставят сърцата си на терена в името на синята кауза.

Дори чужденците, които помня тогава , успяваха да се „заразят” със синята кръв, да играят със сърце и душа, да скандират името на отбора след  победите и да помнят и споменават името на Апостола  дълго след като са напуснали тима.

Обзалагам се, че и на вас ви изскочиха в съзнанието имена като - Предраг Пажин , Далибор Драгич , Миодраг  Пантелич , Петар Кабат , че дори от по-близкото минало– Серджиньо Грийн , Гара Дембеле, Дарко Тасевски…

Обзалагам се също, че и те не са ви забравили. А и как биха могли.

Помня последния мач на Зе Соареш . Стадион „Георги Аспарухов” беше пълен и всички мощно скандираха името на бразилеца . След дългото сбогуване  Зе си тръгна със сълзи на очите. Сълзи от щастие и гордост , че е имал шанса да усети магията на „синята“ любов.

Дали обаче те знаят какво се случва с любимия ни тим в последно време? Дано не .

Дано не, тъй като е плашещо цялото стечение на обстоятелствата от последните  8 години насам.

Футболисти с недоказан характер и спорни качества  акостират  на Герена, приветствани като звезди, изиграват по 4-5 мача , след половин година биват прокудени с  по една торба пари.

За сметка на това  слушаме постоянно  за успехите и спечелени титли на юношеските формации , но така и не виждаме някое момче от школата да получи шанс в първия тим.

Нека дадем малък пример - в състава имаме Илия  Димитров – момче от школата , израснало с идеята Левски София. Миналия сезон доказа качествата си,  като направи доста силна кампания с отбора на Локомотив (София), където беше изпратен под наем. Завърши сезона с 20 гола и се размина на косъм с голмайсторския приз във второто ниво на българския  футбол.

Сякаш точно за да затвърди тезата ми , именно Димитров донесе победата на Левски  в първия кръг от „А“  група при гостуването на традиционно трудния противник – Ботев Пловдив.

Станислав Иванов – капитан на националния отбор на България до 19 години.

Нападател, който не спира да вкарва голове в юношеските гарнитури , но няма кой да се сети да му даде шанс в мъжкия отбор.

Ивайло Найденов – момче от школата също , което дори в редките случаи, когато  получи шанс , успява да се понрави с прилични игри и да загатне за потенциал.

Това е  само част от потенциала, с който разполага „синята“  школа , сигурен съм , че по-запалените фенове, четящи това, могат да ме опровергаят с поне още 10 имена, заслужаващи шанс   повече от Антони Белмонт , Серджио Буш , Жорди Гомез и много други.

На Герена последно време текучеството на футболисти е страшно голямо.

През всеки трансферен прозорец се привличат по около 10 футболиста и от тях един, ако става , викаме „Ура”. Превърна се в практика  да се привлича легионер , уж със сериозна визитка, да изиграе два  посредствени и три  слаби мача  , след което  на полусезона да му се изплатят неустойки в  размера на две - годишна заплата , само и само за да се отървем от него. Просто разкошно.

Никой така и не разбра какво точно се случи с Васил Панайотов , който със сърцатата си игра през миналата кампания се превърна в любимец на синята публика.

Васко не е от най – техничните футболисти , но себераздаването  му на терена напомняше именно на тези гореспоменати футболисти , които даваха мило и драго за Левски.

На всичкото отгоре момчето нееднократно доказа лоялността и обичта си към „синята“ идея, отказвайки примамливи оферти от чужбина и получавайки една от най-ниските заплати, реши да остане и да чака предложение за нов договор . Уви , такова предложение така и не дойде. Показателно беше, когато Васко се появи на стадион „Георги Аспарухов  в срещата реванш Левски- Вадуц и всички присъстващи фенове го аплодираха и скандираха името му.

Мнозина бяха и тези, които заявиха , че горещо съжаляват , че той не е на терена в този момент  за сметка на много „сините“ играчи в този мач.

Друг голям син любимец напусна това лято със сълзи на очи. Сълзи имаше и в очите на феновете защото този играч , въпреки трудния старт , въпреки негодуванието на феновете към него първите 2-3 сезона  , въпреки това , че толкова години , така и не успя да спечели трофей с Левски – той остана. Остана и прекара най-силните си години тук.

Силни, трудни , изпълнени с много изгубени мачове и горчивина , но остана и се превърна в пример за подражание и като играч, и като човек.

Човекът – Роман Прохазка.

Човекът , който напомни именно за онези легионери , които всички помним от славните години на Левски.

Легионери, за които всеки отбор мечтае.

За жалост , този човек също беше изпуснат с лека ръка да си тръгне.

Пак поради незнайни причини.

Приключвам и тази тема до тук, защото върху нея също може да се дискутира дълго .

Да се концентрираме върху сегашното състояние на нашия любим тим.

Сякаш горчивата глътка от изгубения финал срещу Славия през  месец май , не беше достатъчен , че сега нашите любимци ни сервираха черешката на тортата с отпадането от Вадуц (отбор от Лихтенщайн, състезаващ се във  второто ниво на Швейцарския футбол) . Както се изрази Венци Стефанов – „Левски загуби от 3-ма сервитьора и 1 масажист”.

Тъжно  , срамно , позорно… но за жалост с известна доза истина. Отборът на Вадуц наистина е доста ниска летва и се очакваше Левски да го отстрани  със сериозна разлика , дори  с резерви и юноши , но явно реалността е далеч от очакванията.

Както е известно , Левски отпадна след загуба 0-1 в гостуването и победа с 3-2 в София ,след комплекс от много грешки.

В България много обичаме да търсим виновника и в момента под прицел е капитана на Левски – Божидар Митрев.

Сгрешил бил за гола, не  постъпил мъжки , поискал смяна на почивката .

Да, съгласен съм , че точно капитанът  не абдикира и стои на потъващия кораб до последно , но никой не знае , какво всъщност е станало в съблекалнята , защо наистина е бил заменен .

Нима някой  беше в съблекалнята и е чул какво става?

Нямам намерение да заемам страна в случая и да защитавам безпочвено Митрев за действията му , но , ако беше продължил да пази и през второто полувреме , а действително е имал някакъв проблем , било то психически или физически , и беше сгрешил отново, мислите ли , че това е по-добрия вариант?

Въпреки очевидния спад във формата на Божидар през последните 6 месеца , аз не мисля , че само той е виновен за цялата пародия разиграваща се последно време.

Нека не забравяме , че Митрев е юноша на Левски София , беше прокуден като мръсно коте , и след силното си представяне в Локомотив (София) и Шериф (Тирастол)   избра да се върне в родния  си клуб.

Нека не забравяме и началото на миналия сезон , когато  Левски не бе получавал гол като домакин близо 10 мача. Тогава всички мощно скандираха името му и се гордеехме с нашия юноша.

Нека не забравяме също , че Митрев  стигна и до националния отбор , което само по себе си означава , че е вратар с качества.

Явно проблемът със спада във формата му е ред на грешни решения от по-горни фактори на Герена.

Проблем , който, като се замислим , често се случва .

Помните ли Пламен Илиев? Дойде , спечели уважението на цяла България. На 19 годишна възраст получи капитанската лента и повиквателна за националния отбор и след няколко години в Левски , какво последва? Спад във формата и освобождаване от отбора (   в момента пази много силно в Румъния и отново е национал на България , оценяван е на около 1 милион евро).

Да се върнем още по-назад.

Георги  Петков. Именно вратарят, който спря Левски и за титлата през 2013-та и за купата тази година.

По същия начин, Георги беше капитан на Левски , част от славния тим , спечелил последната титла, и играл в групите на шампионската лига , натирен след 1 неубедителен полусезон.

10 години по –късно , Георги Петков продължава да е един от най –стабилните вратари в „А“  група и да къса нервите на цялата синя аудитория. Той получи своята сладка вендета - за жалост,  Левски е потърпевш. Но Георги не е виновен за това , че синята нападателна мощ изглежда като пеленаче пред него.Той е професионалист и си върши работата . В момента е вратар на Славия и защитава цветовете на „белите” . Ако търсим виновен в случая , не е той , а целият ни отбор затова , че не може да отбележи.

А ние се бием в главите и се чудим , защо нямаме такъв вратар… 

Драги читатели , явно сме имали , и то не един или двама такива , но защо сега не са при нас или, когато са били в Левски , не са пазили по този начин се замислете вие.

Смешно е, когато футболист акостира на „Георги Аспарухов” , обявява как това е сбъдната детска мечта за него , надува балона и след няколко загуби започва да се оправдава  с това ,че напрежението е голямо. Ами да, голямо е,  защото Левски е голям клуб , и да , очакваме всеки мач да побеждаваме , щом това не ви е ясно , какво правите изобщо на Герена?!

Скъпи ръководни фактори , управляващи професионален футболен клуб Левски София, моля вземете най-после радикални мерки и върнете отбора там където му е мястото, а именно на върха! Защото ние търпим , но чашата прелива.

А колкото повече прелива , толкова повече нас ни боли. Боли ни, защото ние сме фенове,  засвидетелствали   сме любовта си към Левски!

Позволявам си да говоря от името на цялата синя общност , но ако вие приемате Левски това което е в момента , аз не!