София 3 °C София 3°C - ясно небе Велико Търново -2 °C Велико Търново -2°C - ясно небе Пловдив -1 °C Пловдив -1°C - мараня Варна 2 °C Варна 2°C - ясно небе Бургас 3 °C Бургас 3°C - предимно облачно

НАЙДЕН НАЙДЕНОВ: ПРАВИМ ПУБЛИКАТА ГОРДА

ИГРАЧИТЕ, КОИТО ИЗЛИЗАТ В ЧУЖБИНА, СА ПОДГОТВЯНИ ДА БЪДАТ ЛИДЕРИ В СВОЯ ОТБОР

8 годиниВолейбол 8 Телевизия Евроком

Треньорът на българския шампион по волейбол Марек Юнион Ивкони даде специално интервю за телевизия „Евроком“, в което разкри тайната за успеха на родните ни състезатели в чужбина. Бившият треньор разказа как още от млади българските волейболисти са настройвани психически, че ще играят в чужбина и там трябва да са лидери на своя отбор.

Бившият селекционер на националния отбор сподели още, че занимаващите се с клубен волейбол в България го правят по-скоро с ентусиазъм и желание, отколкото да разчитат на някакви средства. Това обаче не влияе на представянето на „лъвовете“ в мъжкия отбор.

Според Найденов ролята на треньора е много по-тежка и важна в спорт като волейбола. Треньорт на Марек каза, че цялата отговорност за представянето на даден отбор пада на плещите на човека, което реално взема решенията в тима.

Какво още каза Найден Найденов, може да видите в цялото интервю с него:

-Г-н Найденов, коя роля е по-трудна във волейбола, тази на посрещач или на треньор?

- Мога да кажа, че на треньор е по-трудно, защото треньорът трябва да отговаря за всички неща, докато един състезател, който е посрещач или нападател, или какъвто и да е, има да изпълнява определени функции. На треньора отговорността е по-голяма и тряба да отговаря абсолютно за всички елементи, за всички неща, които са вътре в отбора, така че треньорската работа е, според мен, много по-трудна. Един състезател, когато приключи тренировка има възможност донякъде да почива, защото на него ще му се предостави информацията, а един треньор няма почивка. Той постоянно трябва да мисли как да процедира за следващия мач, за следващата тренировка, да гледа върху всеки състезател по отделно кой какво трябва да прави за следващия ден, за да бъде подготвен. Така че треньорската работа е много по-трудна и затова аз имам едно мото и съм го казал на всички, дори и на Владо Николов, който продължава да играе на 37 години, че трябва да играе, докато може. Докато може трябва да е на игрището, защото дори и после да стане треньор вече е съвсем по-различно и е много по-голяма отговорността.

-Като казахте Владо Николов, волейболът ни е един от малкото поводи за гордост в днешно време, как успявате да съхраните традицията, въпреки че държавата няма достатъчно пари за спорт?

- Мога да кажа, че е много трудно на клубно ниво да поддържаме някакво ниво. За съжаление ми е много мъчно и тежко за това нещо, че волейболът е един спорт, с който цяла България се гордее все още и на хората просто им е удоволствие да отидат в залата и да се почувстват истински българи. Но за хората, които работят в България на клубно ниво е много тежко и го удряме повече на ентусиазъм и желание, отколкото да разчитаме на някаква финансова сигурност.

-Българските легионери по волейбол са по-успешни от тези по футбол. Какъв е ключът към успеха?

-Първото нещо, футбола не искам да го коментирам. Там нещата са съвсем по-различни и не искам да навлизам в тази тема, която не е моя работа. При нас във волейбола не можеш да си позволиш 10 чужденци. Когато те заминават някъде, имат право във всяка държава 2-ма или 3-ма, най-много до 4 чужденци и затова те подбират тези състезатели, които наистина ще им играят.Те нямат нужда от състезатели, които да стоят на пейките, както е във футбола, където в повечето случаи имат по 10 чужденци, които половината или повечето, или по-малко стоят на пейката. При нас такива неща няма. Затова всички, които отиват в чужбина, са добре подбрани от самия клуб с цел да играят през цялото време и затова при тях мобилизацията е много по-голяма, за да могат те да се задържат и да останат по-дълго време в чужбина. Това е едно от нещата. Аз не знам във футбола как процедират, но при нас винаги се разсъждава професионално върху това и още от сега им се говори и им се вкарва в главите, че когато отиват в чужбина, те трябва да играят и трябва да са винаги на ниво, защото знаете, че чужденецът винаги се гледа от няколко страни и от него се изисква много повече. И от сега те просто се настройват на тази вълна, че трябва да са водещи фигури там. Няма значение дали са в много силни отбори или в по-слаби, те трябва винаги да са на ниво, за да могат да се задържат по-дълго време. И знаете, че те отиват там за пари да играят и трябва колкото се може повече да се задържат. Ако не играеш, си заминаваш, идва друг. 

Автор: Павел Колев