Гледай
на живо

Защо умира Цар Футбол?

За „Сина на перачката“, Зико, Баджо и стадион Де Меер

Защо умира Цар Футбол?

"Там, където има бизнес, няма футбол", от няколко дни тези думи ми кънтят в главата и не ми дават мира. Дучето е оракул, гений, със замайващо слово като на пророк Йеремия.

Слушах го жадно в предаването Ултраспорт, а после ми стана едно такова тъжно, унило и самотно. Цар Футбол умира, приятелю! Безвъзвратно и необратимо.

И както на всяко смъртно легло минава лентата на живота на умиращия, така и в него ден,докато карах камиона, ми мина цялата "кариера" на тифоз, мина пред очите ми - мачовете, които съм гледал от Мексико'86 насам и книгите, статиите, интервютата, всичко футболно що съм прочел.

Мъка, мъка... Великата игра се изражда и колабира в предсмъртни гърчове като цялото ни общество. Онази магия, която е карала хората да правят какви ли не лудости, неусетно ни изоставя.

Няма я романтиката, няма го истинския футбол.

Дават се милиарди за луксозни стадиони, на които хората не искат вече да ходят. А преди бяха там и в дъжд, и в сняг.

Преди ходеха по 10 000 на мач само, за да гледат "Синът на перачката". Той направи стадион "Де Мер" известен в целия свят, те го сринаха след 30 години, замествайки го с "Амстердам Арена". Луксозен, лъскав, красив, но без душа. В него го няма духът на Кройф. Защо им е на бедните фенове този разкошен стадион, щом като няма аякси, които да побеждават. Остават само спомените за разбягалите се футболни "гурбетчии".

"Зико, остани! Какво означават парите на тези грингос пред нашата обич?" - думи, казани от феновете на Фламенго към техния любимец, преди да замине за Удинезе. Смени името на Зико с това на Ди Стефано, Кройф, Марадона, та чак до Донарума и ще видиш, че разликата е само в сумата. Но... преди имаше кой да ги замести. Напусне един, макар и голям и поне още трима остават, за да компенсират.

В една лятна утрин на стария Делле Алпи през 1996-та, първите които отиват на работа в тогавашната цитадела на Юве виждат един мъж на средна възраст, загърбен с черно-бял флаг и плаче, плаче.

„Аз идвах тук заради Лука Виали и Фаба Раванели. Защо ми ги отнехте?" Само преди година на същия стадион имаше надписи с цел да се предотврати продажбата на един, когото наричаха Божествения.

"Капитане,не ни оставяй!", "Шефове, внимавайте - Баджо няма цена!". Продадоха го.... Никога няма да забравя какво каза самият той, когато го питаха защо плаче след мача с България: "Такъв е моят живот направен от сълзи и пот..." Колко красиво казано. 25 години по-късно можем спокойно да перифразираме, че животът на футболиста е "пари и...повече пари".

Никога повече няма да видим хора да играят с превръзка и бинтована цяла ръка на полуфинал на СП, като Кайзер Франц Бекенбауер или като Карл-Хайнц Румениге и неговата знаменита фраза:

"Хер Дервал, аз съм капитан и мястото ми е там, на терена!". Влиза контузен и обръща мача с Франция.

Сега не може - те са застраховани, компаниите ще ги съдят, клубовете, не им дават да играят.

Зобят ги с хапове като коне, иначе не биха могли да издържат и половината сезон. Умират на по 20 години от сърдечни удари.

Какво е това, мамка му?!?

Футболът не беше ли игра, при това най-великата, която правеше велики дори тези, които изповядваха ретрограден стил на игра, като Еленио Ерера. Мразен до кръв заради стила, който налага, но още повече уважаван. Защото е негов, автентичен, истински.

Единственият, който наричаха Великия Магьосник. "С неговата смърт загуби футболът като цяло, защото великата игра остана без Ил Маго, остана без своя магьосник", така проплака италианската преса за последно сбогом.

Така проплаках и аз, когато видях новите правила в Шампионската лига (какво иронично име само!), видеоповторенията, които правилно си забелязал, че са като видеоигра.

Роботи, които никога не са играли футбол, вземат решения за правилата. Роботи, които нямат човешки интелект ще решават спорните ситуации... Е, не! Или пък "бетонирането" на отборите от водещите първенства в тая прокажена лига на богатите.

Ами то вече понятието "провален сезон" е изпразнено от съдържание. Как да е провален, като ти въртиш-сучеш и без да спечелиш нищо в края на сезона си със 100 милиона напред.

Нищо лично, просто бизнес, както се казва.

Или пък безумното правило да се дават пари за "стара слава" и минали успехи. Значи да си представим следната ситуация.

Атлетико в титанична битка на ръба на невъзможното става шампион в Испания, Борусия или Волфсбург в Германия и трябва да се подсилят за Лигата, но нямат средства и трябва да продават на Реал, Барса и Байерн или в Англия на Ливърпул, който е четвърти, но ще вземе много милиони, понеже е по-успешен клуб и ще си напазарува най-добрите футболисти на Борусия и Атлетико и ще ги обезкърви, нищо че 30 години не е ставал шампион и май скоро няма да стане.

И това било "иноваторство" във футбола, щял да стане по-атрактивен. Не, господа уефаджии, това е гавра - с футбола, с историята му, с феновете и повечето клубове. 

Мразя ви!

И понеже понякога, макар и много рядко, истинската любов, магия и страст се обединяват в едно и Лестър, и Атлетико, и Борусия стават шампиони, Монако бие Реал Мадрид, Ростов побеждава Байерн, ПСЖ почти бие Барселона, вие отнемате и нищожния шанс да усетим красотата и магията на Цар Футбол.

Както написа един руски журналист в книгата си за Марадона:

"О, Футбол, ти си многолик и непредсказуем! И с това си толкова ПРЕКРАСЕН!" 

Господин Анастасов - Динко