В неделя говорителката на руското външно министерство Мария Захарова сгази протокола и публично обяви, че в Китай на срещата на Г-20 германската канцлерка се опитала да убеди „руските лидери“ да подкрепят кандидатурата на Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН. Така не се прави, каза Захарова. И е права. Копче не можеш да ѝ кажеш.
Захарова не каза кои руски лидери са били питани, но в Китай бяха президентът Путин и външният министър Сергей Лавров.
По принцип пазарлъци се водят за всички влиятелни постове, но почти никога не се оповестяват. Съвсем нормално е Меркел да пита Путин дали ще подкрепи едно или друго решение. Нормално е и да бъде казано, че е питала.
Но Захарова използва изказ, който иска да унижи Меркел. Тя моли, а Путин я поставя на място.
Истинската мишена обаче не е германската канцлерка. Тя е в такова положение, че какво казва Мария Захарова за нея, е без значение. Не може да ѝ навреди.
Меркел, впрочем, колкото сама си наврежда, никой друг не може.
Същинската цел на изказването на симпатичната блондинка е България. Прегазването на обичайните правила е опит да бъде усилен натискът върху България два месеца преди президентските избори.
В същата посока е ултиматумът на „Росатом“, разпространен от ТАСС в неделя. В него се иска България да плати за „Белене“ веднага при все, че руската делегация току-що започна преговори с българските си контрагенти и всеки знае, че споровете по това как да се плати и колко и дали ще се точат вероятно с години.
Но специално в отношенията с България Русия не се интересува от парите. За нас сумите са огромни, за руснаците – почти копейки. Могат да преглътнат.
За Кремъл по-важно е друго. Президентските избори в България са шанс в една европейска държава, страна от Европейския съюз и НАТО, да бъде турен проруски президент.
Мисля, че руснаците пренатягат пружината. Те вероятно виждат, че българската политика се готви да завие и по стар свой обичай натискат педала докрай. Но това може да превърне президентските избори в битка за и против Русия и не изглежда, че руснаците могат да спечелят.
Във всеки случай кандидатът на БСП ходи на митинги, на които се веят повече руски, отколкото български знамена и се тъпчат флаговете на ЕС и НАТО. Слава Богу, че поне българските бяха пожалени.
Отсреща по неволя ще трябва да се позиционират като проевропейски и патриоти. Макар че лично премиер-министърът с доста ходове покани Русия на българската сцена.
Изобщо – положението е расцветали яблони и груши. Посред есен.
