ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
На Бойко Борисов му е все тая кой ще е президент. На него му е все тая и кой Е президент. Стига да е от ГЕРБ. Няма нужда от много обяснения. Ако президентът не е от ГЕРБ, ще трябва да има нови парламентарни избори. Не че нещо, но на всеки следващи парламентарни избори резултатът на ГЕРБ е по-лош от предишния.
През 2009 ГЕРБ имаше 117 депутати. През 2013 – 97. През 2014 -84. Минус 20, минус 13. Тенденцията е надолу. ГЕРБ си е все така първа политическа сила, откакто участва на парламентарни избори, но резултатът пада и като процент, и като мандати, и като абсолютен брой избиратели.
Та не се знае в какво положение ще е ГЕРБ след евентуална загуба на 6 ноември.
Ама това си е кахър на ГЕРБ. По-притеснителното е, че и на повечето българи им е все тая кой ще е президентът.
Гледал съм – кога по-отблизо, кога по-отдалеч – всички избори от 1990 насам. Такава апатия и безразличие не съм виждал.
За мен няма съмнение, че такава атмосфера се създава умишлено. Белезите се виждат, не искам да ги описвам.
Константин Мишев, който преди две-три петилетки правеше успешни предизборни кампании, разказваше преди години как Софиянски спечели последния си мандат като кмет на София през 2003. Ние водехме в резултата, каза тогава той. И играхме за 1-0, задачата беше да затворим играта.
Софиянски беше напуснал вече СДС и срещу него на първи тур излезе лидерката Надежда Михайлова, сега Нейнски. Благодарение на „затварянето на играта“ тя не стигна втори тур. На него отиде Стоян Александров от БСП.
Кметът спечели трети мандат, но разликата беше малка – под 35 000 гласа. Софиянски спечели с 1-0. Две години по-късно той прекъсна мандата си и стана депутат, понеже вече не успяваше да отразява атаките срещу себе си достатъчно ефективно.
Тогава започна възходът на генерал Борисов.
Същата игра играе сега и той. За 1-0. Затваря играта.
Това е екстензивен начин на правене на политика. Тактика за условия на постоянно свиваща се подкрепа, на амортизирани политически играчи, неспособни да предложат повече от това, което вече са предложили/обещали (изпълнението е друга тема).
ГЕРБ в сегашното си състояние не е способен да въодушеви избирателите. Да им даде нещо ново – за разлика от 2009, когато успешно застана като алтернатива на Тройната, и даже през 2014, когато беше все пак нещо по-различно от Орешарски, Станишев, Волен и Доган.
Сега няма нищо такова. Както се казва – още от същото. Но хората не са много доволни от „същото“. Номерът е, че не се вижда кой може да промени това „също“.
И затова се играе със страховете на хората. Внимавайте, че може да стане по-лошо.
Но хоризонтът е къс.
