ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Обявяването на независимостта през 1908 година е акт на неподчинение на България спрямо Турция, която има сюзеренни права съгласно Берлинския договор. Това довежда до напрежение между двете страни, съпроводено и от военна подготовка. България и Турция влизат в сложни отношения, като в първата фаза Русия подкрепя Турция.
Това пише в „Кратка история на дипломацията 1870 -1914“, издадена във Вашингтон през 1918.
По-нататък се разказва как Англия и Франция се стремят да предотвратят нова война на Балканите, а Русия в хода на преговорите променя отношението си и практически „купува“ независимостта на България срещу отказ от репарации.
В руските източници историята е разказана по сходен начин.
Руската позиция е лесно обяснима. Руснаците не са готови за нова голяма война след поражението в Руско-японския конфликт три години по-рано. Но когато в хода на преговорите станало ясно, че няма да гърмят пушки, а ще играят пари, Русия се съгласила на формалното нарушение на Берлинския договор.
Фактите в повечето руски източници са дадени обективно, но в повечето от тях прозира снизходително-господарското отношение, което бележи цялата руска политика към България от Освобождението насам.
Русия никога не е възприемала България като независима държава. За това има обективни предпоставки.
Първо, на битово ниво руснаците имат сантиментално отношение към българите. Обратното също е вярно, поне за голяма част от българите.
Затова и руски депутати си позволяват да казват, че ще купят България. Това е начинът им на мислене. Те не биха казали това за Франция например, макар повече руснаци да имат собственост на Лазурния, отколкото на Слънчев бряг.
Това отношение, второ, се пренася и в „голямата политика“, в която руснаците дори не се опитват да спазват елементарно приличие. За Москва България да ѝ противоречи, е висша форма на наглост и неблагодарност.
И трето, българският политически живот. И исторически, и в момента в България има доста политически партии, които се облягат изцяло на Москва и фактически канят Русия за арбитър във вътрешните ни работи.
Това в добрия случай е наивно; в изродения е просто продажно. Нямаме никакви основания да вярваме, че за Русия българският интерес е от първостепенна важност. За Русия от първостепенна важност е руският интерес и това е естествено.
Същото се отнася и за Америка, да не ме разбере някой криво. За Европа също.
Никой не е длъжен да ни обича и да върви срещу себе си заради нас.
Ние, българите, обаче продължаваме да вярваме в Големия брат. Затова и Big Brother ни е любимото предаване.
Честит Ден на независимостта.
