На 14-и октомври православната църква почита паметта на българската светица Петка Търновска. Света Петка е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.
Живяла е през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят „своя“ и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци…
Името на Света Параскева идва от гръцки и означава „петък“. Монахинята Света Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със Света Неделя в царски одежди, които са символ на Възкресението в неделния ден.
Днес мощите на светицата почиват в румънския град Яш.
На 13 юни 1641 г. мощите на Св. Петка са пренесени в новопостроения храм „Св. Три светители“ в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.
На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите ѝ са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес.
