ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Любо Дилов казваше, че ако чуе, че ВМРО и ДПС са направили коалиция, или сънува, или има избори. Но не е само този признак. Ако на учителите е обещано 10 процента увеличение на заплатите. Ако на пенсионерите са гласувани пари за Коледа. Ако министър-председателят е уволнил Румен Овчаров. Ако прокуратурата е повдигнала обвинения на бившия министър при Станишев Петър Димитров.
Няма грешка. Избори идат.
Премиерът Борисов жужи, трепти, обещава, дава и раздава. Пари, правосъдие, справедливост.
Ако Цецка е била номинирана с идеята, че, понеже е неубедителна, ще трябва да й се помогне, като се свършат неща, за които няколко мандата не се свършиха, па и ако нещо се направи…Халал да й е.
Приемам без много емоция трескавияг опит на властта да си купи гласове. В България това се смята в голяма степен за нормално.
Но ми се види, че този изпитан метод все повече дава фира. Хората не вярват.
27 години, с много малко изключения, 15 правителства, 8 обикновени и едно Велико Народно събрание и четирима президенти се занимаваха предимно с това. Имитация. Сговаряне. Примамки за електората, хватки и премятки.
Без значение какво ще се обещае, ще се направи, ще се даде, апатията е огромна.
Решаващ е начинът, по който се управлява държавата.
Случва се понякога да отнасям критики за прекалено негативните цветове, с които описвам нашата действителност. Предимно от жълтопаважна ЕнтелЕгенция и от върхушката.
Приемам. Животът в България не е толкова лош, особено ако се сравняваме с Молдова, Македония и Северна Африка. За тези 27 години ние се закачихме за богатия свят и каквото и да се говори, доста неща се подобриха. Но изоставаме жестоко точно от тези, с които сме в един клуб.
Ама и това не е най-важното. Имаме базата – хора и култура – за да наваксаме.
Същественото е друго.
Моделът на устройство на обществото, на управлението не е мръднал почти никак спрямо късната есен на 89-а. Същите комунистически мурафети, тарикатлъци и шмекерлъци, същото влудяващо гъделичкане на ниските страсти, същото усещане за безперпективност, за застиналост.
Вдигни очи, животът днес върви напред, а не назад…
Някъде там.
