Тази година се навършват 33 години от Румънската революция от декември 1989 г.
- Реклама -
Румъния е единствената страна от Източния блок, в която „кадифената революция“ се превръща в клане. Въпреки че са изминали три десетилетия, жертвите на революцията все още не са изправени пред съда, а виновните за престъпленията не са наказани.
На 20 декември 1989 г., в разгара на революцията в Тимишоара, Николае Чаушеску се завръща от официално посещение в Иран и издава указ за въвеждане на извънредно положение.
В нощта на 20 срещу 21 декември 1989 г. Чаушеску решава да организира в Букурещ, на площада пред сградата на Централния комитет на Румънската комунистическа партия, голям „народен митинг“ за осъждане на „хулиганските действия“ от Тимишоара.
Огромният митинг на площада е трябвало да демонстрира на румънците широката подкрепа, на която режимът продължава да се радва, и да легитимира репресиите срещу демонстрациите в Тимишоара.
21 декември 1989 г. е денят, в който от балкона на Централния комитет на Румънската комунистическа партия Чаушеску произнася последната си реч за постиженията на „многостранно развитото социалистическо общество“, пред тълпата от „другари и самозванци”.
Денят, в който революцията в Тимишоара се разпространява и в столицата Букурещ, която след това става епицентър на демонстрациите, довеждайки до падането на комунистическия режим в Румъния след показния разстрел на Чаушеску и жена му.
Тази година се навършват 33 години от Румънската революция от декември 1989 г.
- Реклама -
Румъния е единствената страна от Източния блок, в която „кадифената революция“ се превръща в клане. Въпреки че са изминали три десетилетия, жертвите на революцията все още не са изправени пред съда, а виновните за престъпленията не са наказани.
На 20 декември 1989 г., в разгара на революцията в Тимишоара, Николае Чаушеску се завръща от официално посещение в Иран и издава указ за въвеждане на извънредно положение.
В нощта на 20 срещу 21 декември 1989 г. Чаушеску решава да организира в Букурещ, на площада пред сградата на Централния комитет на Румънската комунистическа партия, голям „народен митинг“ за осъждане на „хулиганските действия“ от Тимишоара.
Огромният митинг на площада е трябвало да демонстрира на румънците широката подкрепа, на която режимът продължава да се радва, и да легитимира репресиите срещу демонстрациите в Тимишоара.
21 декември 1989 г. е денят, в който от балкона на Централния комитет на Румънската комунистическа партия Чаушеску произнася последната си реч за постиженията на „многостранно развитото социалистическо общество“, пред тълпата от „другари и самозванци”.
Денят, в който революцията в Тимишоара се разпространява и в столицата Букурещ, която след това става епицентър на демонстрациите, довеждайки до падането на комунистическия режим в Румъния след показния разстрел на Чаушеску и жена му.
