Ивайло Мирчев за Пеевски: „Феноменът“ е символ на завладяната държава

Символът на завладяната държава заявил, че нямало да участва в правителство с крадци, пудели и контрабандисти. Не е важно, че има санитарен кордон около него, да не си помислите. Важното е, че ТОЙ не искал да участва. Както в училище, когато разбереш, че някъде не си канен, и викаш “Няма да ви стъпим!”. Поискал да ходим пак на избори. Трябвало да има ясен победител – да се чете: трябва да му дадем възможност да купи, сплаши или впечатли с “ефективност” достатъчно хора. Един по-наблюдателен от мен човек каза преди време, че новият феномен е “партия на резултатната корупция”. Нямате път до вашето село? Няма проблем. Едрото момче ще вдигне телефона и работата ще бъде свършена. Как да не гласувате после за такъв ефективен млад човек?

В държавата, управлявана с телефонни обаждания, нормалните системи и процеси не работят, та резултатната корупция може да бъде неустоима. И много хора не стигат до мисълта, че вдигането на телефона не е нито легитимен, нито устойчив начин да се управлява държава. И че държавната машина е на тоя конкретен хал, защото преди това #някой се е постарал да я превърне в обслужващо звено на ОПГ, което не че не може да е ефективно, може, просто е избирателно ефективно. Затова, като ви каже младият меринджей, че иска правителство, което мисли за хората и работи за хората, можете да му вярвате, защото, както се казваше в един стар виц “даже знаем точно кои са хората”.

А понеже феноменът говори и за контрабандисти, нека да си кажем и това: реално най-тежката контрабанда в България е контрабандата на правосъдие, която се осигурява с хора на ключови позиции. От нея тръгват останалите ни системни проблеми. Защото, ако правосъдието почне да минава по други канали и ако се окаже функция на силата, вместо на правото, то е вече “правосъдие”. И кавичките му се виждат от самолет. Няма система, която да може да работи спокойно, ако е зависима от телефонни обаждания, вместо от ясни правила, общи за всички. Това е.