Джамията „Намазга“ беше открита с много фанфари в Тирана на 10 октомври, по време на минитурнето на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Албания и Сърбия.
„Най-голямата джамия на Балканите“ е финансирана благодарение на подкрепата на турската Дирекция по религиозните въпроси – Diyanet, която е мощен инструмент на турската мека сила след установяването на неоосманизма в началото на 2010 г. Строителството му, започнало през 2015 г., струва 30 млн. евро. Куполът ѝ е от четири минарета с височина 50 м. Този огромен комплекс в неоосманистки стил може да побере 10 000 поклонници за молитви, включително 5000 на закрито. По време на церемонията мюфтията на Тирана, Газменд Текджа, приветства „жеста към мюсюлманите в Албания“, които съставляват около 46 % от населението на страната. Именно той представляваше Мюсюлманската общност на Албания (МОА) като председател на Съвета на директорите на временната фондация, създадена за управлението на джамията. Този орган се ръководи от Diyanet и в него ще служи турски имам, който не говори албански.
Въпреки че нейният ръководител, Великият мюфтия Буяр Спахиу, не присъства на откриването, Мюсюлманската общност в Албания изрази своята благодарност към „турския народ и неговия президент Ердоган“ за осъществяването на този проект, описан като „сбъдната мечта“. МОА също така похвали участието на правителството на Еди Рама, което е улеснило придобиването на земя, за да може да се построи сградата.
Отношенията между Турция и мюсюлманската общност в Албания отдавна са в противоречие. Изграждането на Голямата джамия в Тирана започна през 2015 г. и беше завършено през 2019 г., но откриването ѝ беше отлагано няколко пъти поради кавгата между МОА и режима на Ердоган.
Турският президент обвинява Мюсюлманската общност в Албания, че подкрепя местните мрежи на Фетхуллах Гюлен, бивш съюзник на Ердоган, а сега негов основен враг. Смъртта на Гюлен през октомври в Съединените щати не затвори спора.
Още през 2014 г. силният човек на Анкара оказа натиск върху Тирана да оглави издирването на гюленистите и поиска от МОА да прекрати всички отношения с фондация СЕМА, свързана с движението на проповедника и която по това време управляваше всички религиозни училища в страната. МОА отказва с подкрепата на тогавашния президент. Тя също така отказва да позволи на Diyanet да назначава и да заплаща на имамите в Албания, настоявайки за своята автономия.
Но всичко се промени след неуспешния пуч през юли 2016 г.: оттогава насам властите в Тирана се съюзиха с Анкара, а Еди Рама постоянно подчертава „приятелството“ си с Реджеп Тайип Ердоган. Няколко гюленистки училища бяха затворени, а Албания дори депортира в Турция хора, обвинени във връзки с движението.
След това ситуацията се усложни много за МОА и Турция поиска да поеме управлението на джамията „Намазга“. Режимът на Ердоган смяташе, че МОА е инфилтрирана от ФЕТО, терористичната организация на Фетхуллах, според собствената му терминология. В крайна сметка е постигнат доста спорен компромис със създаването на фондация, която се управлява съвместно с мюфтията на Тирана.
Засилващата се намеса на Турция в албанските политически и религиозни дела предизвиква остра критика от страна на мюсюлманската общност, която осъжда намесата на Анкара. От своя страна независимият политически анализатор Фатос Любоня вижда „опасна липса на автономия“ и е обезпокоен от нарастващото влияние на политическата власт върху религията в Албания.
„Има различни инциденти, целящи дестабилизирането на мюсюлманската общност в Албания и намаляването на доверието в институцията на албанската мюсюлманска общност“, възмущава се бившият главен мюфтия Скендер Бручай през 2022 г. в интервю за албанското издание на „Гласът на Америка“. Той настоява за необходимостта да се защити „мюсюлманската общност от чужди влияния“. Днес Скендер Бручай съжалява, че дори не е бил поканен на откриването на джамията „Намазга“, въпреки че е положил основния камък… Според него церемонията е била преди всичко политическа, а не духовна.
„МОА беше принудена да направи компромис, като се отказа от своя авторитет и автономия, но това е временна жертва, за да предложи джамията на хората“, каза той и добави: „Политиците идват и си отиват, но джамията ще остане! От своя страна настоящите ръководители на МОА, включително великият мюфтия Буяр Спахиу, предпочетоха да не говорят публично.
