Почти два месеца след парламентарните избори, които излъчиха 8 партии в 51-вото Народно събрание, българските избиратели са изправени пред въпроса как биха гласували, ако страната се наложи да проведе нови предсрочни избори.
Отговор на този въпрос дава проучване, организирано съвместно от БТВ и „Маркет ЛИНКС“. Изследването е проведено в периода 12-20 декември 2024 г. сред 1007 души на възраст над 18 години от цялата страна. Данните бяха представени от социолога Добромир Живков, управител на агенцията.
Политическата картина остава стабилна
„Картината е много сходна с тази от настоящото Народно събрание,“ обясни Живков, подчертавайки, че няма драстични промени в подкрепата за основните партии.
- ГЕРБ-СДС запазват лидерската позиция с подкрепа от 23,1%.
- ПП-ДБ се нарежда на второ място с 12,9%, като бележи леко понижение.
- „Възраждане“ е трета с 11,9%, демонстрирайки стабилност сред електората си.
- „ДПС – Ново начало“ събира 10,5%.
- „БСП – Обединена левица“ запазва своето място с 6,5%.
- „Алианс за права и свободи“ получава 5,7%.
- „Има такъв народ“ е с 4%, близо до бариерата за влизане в парламента.
Формацията МЕЧ остава под 4-процентния праг за парламентарно представителство.
Причини за спад в мобилизацията
Според Живков, при някои политически сили се наблюдава по-нисък резултат, което е резултат от спад в мобилизацията на избирателите, характерен за периода след изборите и особено към края на годината.
„Не можем да говорим за съществени изменения в подкрепата за отделните партии, но спадът в активността е осезаем. Това е нормално за период извън изборен цикъл,“ коментира социологът.
Какво значат резултатите за бъдещето?
Въпреки относителната стабилност в политическите нагласи, проучването показва, че няма значителна промяна в предпочитанията на избирателите. Основните партии продължават да поддържат своите позиции, но електоралната активност остава ключов фактор за бъдещи избори.
Тези данни показват, че при нов вот политическата карта на България вероятно би останала почти идентична, което би затруднило съставянето на правителство без широка коалиция.
Социолозите обаче предупреждават, че динамиката на политическите процеси може да доведе до изненади, особено при ключови теми като икономика, социална политика или външни кризи, които биха могли да променят нагласите на избирателите.
