За България не са намерени количествени грешки при управлението на европейските средства в областта „Земеделие и природни ресурси“, открити са грешки в областта „Кохезионна политика“, но основният проблем на страната е забавянето на усвояването на европейските средства, за което допринася и политическата нестабилност.
Това заяви Илиана Иванова, член на Европейската сметна палата, която представи днес Годишния доклад на Европейската сметна палата за 2023 г. пред ръководството на българската Върховна одитна институция –Горица Грънчарова, изпълняваща правомощията на председател на Сметната палата, Тошко Тодоров, заместник-председател, и членовете на Сметната палата проф. Георги Иванов и Емил Евлогиев.
Особено отчетлив е проблемът при усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, подчерта Иванова. Тя обаче уточни, че има нерешени въпроси на глобално ниво в ЕС, свързани с прозрачността и отчетността, с начина на изразходване на средствата от този финансов модел, както и дали тези средства могат да бъдат проследени до крайния бенефициент. За съжаление в регламентите и в законовата база на ЕС няма разписани ясни дефиниции как се определят етапите и целите по Плана, ЕСП констатира този факт, но това дава възможност на държавите и на Европейската комисия да ги интерпретират по различен начин, обясни Иванова. Реалните рискове за страните са свързани със загуба на финансиране, неразплатени задължения, нарастване на дълга, инфлация и др.
Общото ниво на съществени грешки при разходите от бюджета на ЕС се е увеличило през 2023 г. на 5,6% срещу 3 % през 2021 г. и 2,7% през 2020 г. Като високорискови се оценяват 64% от одитираните разходи. Една от причините на този ръст са реалните разплащания, които се осъществяват след приключване на COVID кризата, когато този процес беше почти замразен.
Най-високо е нивото на грешки в областта на кохезионна политика – 9,3%, и причина отново е големият обем транзакции, уточни Иванова. В областта „ Единен пазар, иновации и цифрова среда“ те са 3,3%, което също е над прага на същественост. Основна причина е голямата сложност на правилата и тромавата процедура за бенефициентите, особено за тези, които за първи път се сблъскват с тях. Затова Еврпопейският съюз ще търси начини как да опрости модела на финансиране, но не за сметка на осъществявания контрол, подчерта Иванова.
Най-нисък е процентът на грешките в бюджета на ЕС в областта „Земеделие и природни ресурси“ – 2,2%, но при разплащанията за селските райони, където са високорисковите разходи, те все още са налице.
Българската сметна палата също се среща с тези предизвикателства при контрола на управлението на европейските средства, като ще продължи да бъде гарант не само за законосъобразност на публичните разходи, но и за постигане на реално подобрение на живота на хората, видимо най-вече при одитите на изпълнението, заяви по време на срещата Грънчарова-Кожарева. Тя уточни, че ръковоството прави всичко възможно да привлича млади и професионално подготвени кадри като одитори в институцията.