Днес се навършват три години от началото на войната в Украйна. Тя започна след реч на руския президент Владимир Путин, който я нарече „специална военна операция“. „Гласове“ припомня пълния й текст:
Уважаеми граждани на Русия! Скъпи приятели!
Днес отново смятам за необходимо да се върна към трагичните събития, ставащи в Донбас, и ключовите въпроси за осигуряване на сигурността на самата Русия.
Да започна от това, което говорих в обръщението си от 21 февруари т.г. Става дума за това, което предизвиква особена загриженост и притеснения за нас, за онези фундаментални заплахи, които година след година грубо и безцеремонно създават безотговорните политици от Запада спрямо нашата страна. Имам предвид разширяването на НАТО на изток, приближаването на военната му инфраструктура към руските граници.
Добре знаем, че в продължение на последните 30 години ние с настойчивост и търпение се опитвахме да се споразумеем с водещите страни-членки на НАТО за принципите на равно разпределена и неделима сигурност в Европа. В отговор на нашите предложения постоянно получавахме или цинични измами и лъжи, или опити за натиск и шантаж, а Северноатлантическият алианс в същото време, въпреки всички наши протести и загрижености, устойчиво се разширява. Военната машина се движи и, да повторя, се приближава плътно до нашите граници.
Защо всичко това е така? Откъде е този арогантен начин да говорят от позицията на собствената изключителност, непогрешимост и всепозволеност? Откъде е откровеното пренебрегване на нашите интереси и абсолютно законни изисквания?
Отговорът е ясен, всички виждаме и разбираме. Съветският съюз в края на 1980-те години на миналия век отслабна, а след това изобщо се разпадна. Целият ход на случилите се тогава събития е добър урок за нас и днес – той убедително ни показа, че парализата на властта и волята е първа стъпка към пълна деградация и забрава. За един момент загубихме увереността в силите си, и това беше достатъчно – балансът на силите в света се оказа нарушен.
Това доведе до ситуацията, в която предишните договори и споразумения вече фактически не действат. Никакви доводи или молби не помагат. Всичко, което не задоволява хегемона, властимащите, се нарича архаично, остаряло, ненужно. И обратно: всичко, което им е изгодно, се представя като абсолютна истина и се прокарва на всяка цена, нахално и със всички възможни средства. Несъгласните просто ги пречупват.
Това, за което говоря сега, се отнася не само за Русия и не само ние сме загрижени от това. Това се отнася до цялата система на международните отношения, а понякога дори до самите съюзници на САЩ. След разпада на СССР фактически започна подялба на света, и сложилите се към този момент норми на международното право, ключовите от които бяха приети след Втората световна война, започнаха да пречат на онези, които се самонарекоха победители в студената война.
Разбира се, в международните отношения и правилата за регулирането им трябваше да се отчитат промените в света и в баланса на силите. Но това трябваше да се прави професионално, плавно, търпеливо, с уважение към интересите на всички страни. Но така не стана – състоянието на еуфория от абсолютното превъзходство, ниското културно ниво и високомерието на онези, които взеха решенията, доведоха до съвсем различен сценарий.
Не е толкова трудно да намерим примери.
- Югославия – без каквато и да е санкция от ООН, НАТО проведе кръвопролитна военна операция срещу Белград, използвайки авиация и ракети в центъра на Европа.
- Ирак – използваха фалшиви доказателства, за да оправдаят инвазията.
- Либия – незаконната военна намеса доведе до пълен хаос, тероризъм и гражданска война.
- Сирия – нелегитимната интервенция на Запада.
Специално място сред тези примери заема, разбира се, нахлуването в Ирак – също без правни основания.
Като претекст избраха лъжата за наличие на оръжия за масово поразяване. На публика, пред очите на целия свят, Държавният секретар на САЩ разклащаше епруветка с бял прах, твърдейки, че това е химическо оръжие на Ирак. А после се оказа, че всичко е било фалшификация – нямаше никакво химическо оръжие.
Това беше лъжа на най-високо държавно ниво и от високата трибуна на ООН.
Резултатът? Огромни жертви, разрушения и вълна от тероризъм.
Където Западът идва да „установява ред“, след него остават само кървави рани и хаос.
Сред примерите за нарушение на международното право е и обещанието към Русия, че НАТО няма да се разширява „нито на сантиметър на изток“.
Но какво стана?
Излъгаха ни. Прецакаха ни.
Да, често се казва, че политиката е мръсна работа, но не до такава степен.
Самите американски политици, анализатори и журналисти наричат страната си „империя на лъжата“.
И това е истина.
САЩ и техните сателити не само се съгласяват безропотно, но и копират това поведение.
Целият западен блок е същата „империя на лъжата“.
Що се отнася до Русия, след разпада на СССР и нашата готовност за сътрудничество със Запада, те се опитаха да ни притиснат, да ни довършат, да ни разрушат окончателно.
През 90-те години и началото на 2000-те години Западът подкрепяше тероризма в Южна Русия.
Колко жертви дадохме тогава?
Колко загуби понесохме?
Но ние не забравихме. И няма да забравим.
Сега те се опитват да разрушат нашите ценности, нашия народ, да ни разяждат отвътре.
Но това няма да се случи.
В тази връзка и поради събитията в Донбас, Русия няма друг избор.
Затова взех решението за провеждане на специална военна операция.
Целта ѝ е да защити хората в Донбас.
Да постигнем демилитаризация и денацификация на Украйна.
Няма да повтаряме грешките от 1941 г.
Русия ще защити своята сигурност!