Русия остава главният дестабилизиращ международната сигурност фактор. Това се казва в доклада на Служба „Военно разузнаване“ за 2023 г.
В своя годишен обзор военното разузнаване подчертава, че през 2024 г. глобалната среда на сигурност се характеризира с нарастващо милитаризиране на международните отношения, разширяване на обхвата на съществуващите кризисни процеси и отслабване на международноправните институции.
Кано основна заплаха за сигурността се посочва политиката на Русия. Военното разузнаване определя преизбирането на Владимир Путин за нов президентски мандат като затвърждаване на силовия подход в руската политика. „Във външен план Кремъл усилено използва хибридни методи на въздействие, в т.ч. за да създава напрежение в евроатлантическата общност и да влияе върху електоралните нагласи в европейски държави. Москва се стреми да възстанови влиянието си в т.нар. близка чужбина, но регионалните, в т.ч. военни организации, в които Кремъл се опитва да има водеща роля, се намират в криза“, се посочва в документа.
Русия продължи да ограничава свободата на корабоплаването и въздушния трафик в и над Черно море чрез обявяване за продължителен период от време на опасни зони, въпреки че нейните ВМС са със силно ограничена свобода на действие, отбелязва още Военното разузнаване.
По отношение на Украйна запазващите се териториално-ревизионистки амбиции на Путин водят до допълнително ескалиране на насилието. „В резултат на високо интензивните бойни действия и въздушните, с БЛА и ракетни удари на ВС на Русия срещу Украйна по-голямата част от украинските енергийна система, критична инфраструктура и други важни граждански и военни обекти са сринати. Москва продължи да използва ядрения шантаж за оказване на външнополитическо влияние, а допълнителна ескалация беше постигната с включването“, се казва в доклада.
Военното разузнаване алармира, че независимо от изхода на войната, Москва ще продължи да нараства агресивната си политика, включително в Черноморския регион.
Едновременно с това то отбелязва, че липсва директна военна заплаха за друга страна или страни от региона. В същото време се посочва, че ако Кремъл не промени агресивната си политика, опасността от нов въоръжен конфликт в средни срокове е висока, като най-застрашени са Молдова, Грузия и вероятно Армения.
По отношение на друг важен за България регион – Западните Балкани се посочва, че напрежението се запазва, въпреки заявеното желание за ускоряване на европейската им интеграция. Единствено напредък в тази посока е отбелязала Албания, за разлика от РС Македония. „Новите управляващи в РС Македония обаче не приеха необходимите конституционни промени за начало на преговорите за присъединяване в ЕС, а се ориентираха към търсене на международна подкрепа за своето искане за отложено влизане в сила на поправките в Основния закон. Паралелно с това продължиха с антибългарската реторика“, се казва в доклада.
За Сърбия се посочва, че страната е обхваната от протести, които засилиха натиска върху управляващите в Белград. Те се „изправиха пред необходимостта от балансиране между общественото недоволство, изпълнението на поети ангажименти към ЕС в сферата на стратегическите суровини, избягване на санкции от САЩ и запазване на стратегическото сътрудничество с Русия“.
Военното разузнаване отбелязва, че само намесата на международната общност е спряла разрастването на сръбската сепаратистка риторика в Босна и Херцеговина, на въпреки това и там напрежението остава, се казва още в доклада на Служба „Военно разузнаване“.