Първи май е един от официалните празници в България и се отбелязва като неработен ден. За първи път опит за честване у нас е направен още през 1890 година от Топографското дружество.
- Реклама -
През 1939 година Първи май е обявен за официален празник, а от 1945 година комунистическата власт започва да го чества ежегодно с масови прояви. След края на комунистическия режим през 1989 г., Първи май остава официален почивен ден, но държавната власт спира да организира масови събития, както по времето на социализма.
Празникът има дълбоки корени в международното социалистическо движение от XIX век и е тясно свързан с работническите борби за социални права. Началото му се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато над 300 000 работници участват в национална стачка с искане за официален 8-часов работен ден.
След тридневни протести в Чикаго, полицията и частна охрана разпръсват демонстрантите, ранявайки около 200 души и убивайки поне четирима. На 4 май по време на протест срещу полицейското насилие, сред служителите на реда е хвърлена бомба, при която загива един полицай, а шестима са ранени. Последвалият процес води до екзекуцията на седем анархисти, които впоследствие са оправдани като невинни.
През 1889 година, на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, се отправя призив за международни демонстрации в солидарност с Чикаго. А през 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава:
„Всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир.“
Конгресът решава, че:
„Всички пролетарски организации трябва да прекратят работа на 1 май навсякъде, където е възможно, без вреда за работниците.“
Първи май е един от официалните празници в България и се отбелязва като неработен ден. За първи път опит за честване у нас е направен още през 1890 година от Топографското дружество.
- Реклама -
През 1939 година Първи май е обявен за официален празник, а от 1945 година комунистическата власт започва да го чества ежегодно с масови прояви. След края на комунистическия режим през 1989 г., Първи май остава официален почивен ден, но държавната власт спира да организира масови събития, както по времето на социализма.
Празникът има дълбоки корени в международното социалистическо движение от XIX век и е тясно свързан с работническите борби за социални права. Началото му се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато над 300 000 работници участват в национална стачка с искане за официален 8-часов работен ден.
След тридневни протести в Чикаго, полицията и частна охрана разпръсват демонстрантите, ранявайки около 200 души и убивайки поне четирима. На 4 май по време на протест срещу полицейското насилие, сред служителите на реда е хвърлена бомба, при която загива един полицай, а шестима са ранени. Последвалият процес води до екзекуцията на седем анархисти, които впоследствие са оправдани като невинни.
През 1889 година, на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, се отправя призив за международни демонстрации в солидарност с Чикаго. А през 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава:
„Всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир.“
Конгресът решава, че:
„Всички пролетарски организации трябва да прекратят работа на 1 май навсякъде, където е възможно, без вреда за работниците.“
