Решението дали да отиде в Москва зависи от сръбския президент, но ако той отиде, ще имам много по-трудна задача да помогна на Сърбия да остане твърдо фокусирана по своя европейски път.
Това заяви еврокомисарят по разширяването Марта Кос в Белград на 29 април, съобщи Радио „Свободна Европа“.
Тя реагира на изявлението на президента Александър Вучич, че ще присъства на парада за Деня на победата на 9 май и ще се срещне с руския президент Владимир Путин в Москва, за първи път от началото на руската инвазия в Украйна.
„9 май 1945 г. и 9 май 2025 г. са две дати с различни стойности. Да отидеш в Москва и да празнуваш с Путин или неговата армия, която убива хора в Украйна, е толкова противно на европейските ценности и е в голямо противоречие с решението на Съвета на ЕС, който реши през 2022 г., че държавите членки не трябва да предприемат никакви стъпки, които биха могли да дадат легитимност на Путин и Русия“, каза Кос.
Тя повтори, че Сърбия, като кандидатка за членство в ЕС, трябва напълно да се приведе в съответствие с външната политика и политиката за сигурност на Брюксел до момента на присъединяването.
„Въпреки това отношенията с Москва днес не могат да бъдат „сякаш нищо не се случва. Но това е негово (на Вучич) решение“, посочи еврокомисарят.
Сърбия отказва да се съобрази със санкциите на Брюксел срещу Кремъл от началото на инвазията в Украйна през февруари 2022 г.
Двудневното посещение на Кос в Белград е първото ѝ от встъпването в длъжност. То дойде на фона на месеци на студентски протести, настояващи властите да бъдат подведени под отговорност за смъртта на 16 души при срутването на навеса на жп гарата в Нови Сад.
В първия ден от визитата тя се срещна с представители на държавното ръководство – президента Александър Вучич, премиера Джуро Мацут и председателя на парламента Ана Бърнабич.
На втория ден от посещението си тя отдаде почит на загиналите в Нови Сад и се срещна с представители на студенти, които блокират десетки факултети в Сърбия в знак на протест.
Комисарят определи разговора със студентите за блокадата в Нови Сад като „отворен“.
Тя каза, че им е предала знамето на Европейския съюз и те са го приели.
„Беше много, много емоционално. Младите хора, но не само те – защото не само студентите протестират – протестират, защото имат надежда, че техните протести ще доведат до промяна. Вярвам, че студентите също ще имат доверие в Европейския съюз, че наистина имаме искрено желание да помогнем на Сърбия по пътя й към ЕС“, заяви Кос.
Еврокомисарят каза още, че се е разбрала със студентите при следващото си посещение да организира дискусия с млади хора.
„Къде ще говорим за това какво искат в бъдеще, какво очакват от ЕС. Чувствам голяма отговорност да възстановя доверието, но и да обясня на младите хора и на всички хора в Сърбия какво всъщност е ЕС и какво означава“, завърши тя.
Позовавайки се на изразената от нея по-рано оценка, че това, което ЕС иска от Сърбия, е близко до това, което гражданите, които протестират по улиците, искат, Кос напомни за преговорите за присъединяване.
„В преговорния процес, в който Сърбия иска да стане член на ЕС, е много важно да се борим с корупцията, срещу организираната престъпност. Става въпрос за свободата на медиите, свободата на изразяване – и имах това предвид, когато казах, че всъщност искаме едно и също нещо“, обясни тя.
„Това са основите на всяка демокрация и мисля, че хората в Сърбия знаят това. Ето защо те подкрепят всички тези теми до такава степен. Ние ще направим всичко и ще помогнем на Сърбия да изпълни тези критерии и да осъществи реформите, които са необходими в процеса на присъединяване към ЕС“, подчерта Кос.
Еврокомисарят напомни, че има определени условия, които Сърбия трябва да изпълни в продължение на преговорите с блока, за да отвори Клъстер 3.
„Всичко е посочено в „нон пейпъра“. Става въпрос за три медийни закона, изборния закон и РЕМ. И разбира се, вчера говорихме за това със сръбското правителство и председателя на парламента и те обещаха да го изпълнят и ние ще следим това наистина да се случи“, заяви Кос.
Като кандидат за членство в ЕС Сърбия не е отворила никакви преговорни глави към декември 2021 г.
Преговорите са в застой поради отказа на Сърбия да приведе външната си политика в съответствие с тази на Съюза и да наложи санкции на Русия за нейната инвзия в Украйна.
Брюксел също така изисква от Белград напредък в върховенството на закона и диалога с Косово.