Лицемерието и двойните стандарти са дълбоко вкоренени характеристики и за българската адвокатура. Това мнение изрази Методи Лалов във Фейсбук страницата си.
Ръководството на адвокатурата демонстрира пълно неразбиране по отношение на основни права, като например правото ми, в качеството ми на адвокат, да получа протокол от заседание на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС), на което е била обсъждана дисциплинарна преписка именно срещу мен. Този протокол ми е необходим по дело срещу член на адвокатурата, който си е позволил публично да ме обижда и клевети. Въпреки това, същите тези ръководни лица, които отричат това мое право, дръзко говорят за защита на адвокатите.
Парадоксално, но същите тези хора категорично се противопоставят на идеята дисциплинарните производства, водени срещу редовите адвокати, да подлежат на какъвто и да е съдебен контрол, но в същото време продължават да пропагандират нуждата от защита, отбелязва Лалов.
В конкретния случай, отказът за предоставяне на копие от въпросния протокол беше постановен първоначално еднолично от Ивайло Демерджиев, а впоследствие беше препотвърден и от Висшия адвокатски съвет на заседание, председателствано от Валя Гигова.
В този контекст е жизненоважно да се подчертае, че свободата и независимостта на адвокатите не са просто привилегия, а основополагащо условие за правовата държава и ефективната защита на правата на гражданите, категоричен е юристът.
Тази свобода трябва да бъде гарантирана не само от външна намеса, но и от всякакъв натиск или контрол, произтичащ от самите структури и ръководство на адвокатурата. Защото „домашното насилие“ – потисничеството, липсата на прозрачност и отказът да се зачитат елементарни професионални права от страна на собственото ръководство – може да бъде също толкова, ако не и повече, деструктивно за адвокатската независимост, колкото и външният натиск.