Поляците ще гласуват в неделя, 18 май, за нов президент. Очаква се изборите да доведат до балотаж между либералния кмет на Варшава Рафал Тшасковски и национално-консервативния историк Карол Навроцки.
Ако социологическите прогнози се потвърдят, това ще означава сблъсък на 1 юни между двамата кандидати, подкрепяни от двете партии, доминирали полската политика през последните две десетилетия — доминация, от която мнозина избиратели вече са уморени.
Тшасковски, настоящ фаворит, е заместник-председател на центристко-дясната „Гражданска платформа“ на премиера Доналд Туск.
Навроцки, който изостава с 4–6% в проучванията, е подкрепян от опозиционната партия „Право и справедливост“ (ПиС), която загуби властта преди 18 месеца.
Президентът на Полша има право на вето върху законопроекти, така че резултатът от тези избори ще бъде от ключово значение. Коалицията на Туск не разполага с достатъчно мнозинство в парламента, за да преодолее президентско вето — инструмент, който настоящият поста Анджей Дуда, бивш член на ПиС, използва неведнъж. Но сега тази преграда може да отпадне, тъй като Дуда няма право да се кандидатира отново след два мандата.
Избирането на Туск за премиер в края на 2023 г. бе възприето от международни наблюдатели като спасение на либералната демокрация след осем години на десен авторитарен популизъм при управлението на ПиС.
Критиците обвиняваха ПиС в превръщане на обществените медии в пропаганден инструмент на консервативно-католическата им идеология, политизиране на администрацията и съдебната власт, както и репресии срещу съдии, които се противопоставят на реформите.
От своя страна правителството на Туск също използва съмнителни правни похвати, за да си върне контрола върху обществените медии. То преустанови правото на мигрантите от Беларус да подават молби за убежище и не изпълни ключови обещания като либерализация на строгия абортен режим в страната.
„Това не е триумф на либералните ценности, а избор между глупав десен авторитарен популизъм и лицемерен, в морално отношение покварен либерален популизъм“, коментира пред Би Би Си Константи Геберт, колумнист в „Култура либерална“.
Изборите могат да бъдат решени още в първия тур, ако някой кандидат получи над 50% от гласовете, но проучванията сочат, че ще има балотаж на 1 юни.
Мирослав Казновски от Зелената партия, която е част от коалицията на Туск, заявява, че въпреки разочарованията ще гласува за Тшасковски.
„Разочарован съм, че коалиционното правителство се опитва да угоди на десния електорат, вместо да защитава собствените си ценности“, каза той.
В един от дебатите кандидатът на ПиС Навроцки, развял малко полско знаме, опита да засрами Тшасковски, като му подаде малко дъгова знаме — символ на ЛГБТ+ общността. Тшасковски, известен защитник на ЛГБТ+ правата, го постави на пода, което накара левия кандидат Магдалена Бейят да се приближи и да заяви: „Аз не се срамувам от него — с удоволствие ще го взема“.
Казновски допълни: „Миграцията, ЛГБТ+, правата на жените и екологията напълно изчезнаха от дневния ред, но рискуваме отново да се върнем към авторитарно управление с ориенталски уклон.“
Туск обеща законен аборт до 12-та седмица, но не изпълни това обещание. Той ръководи широка коалиция от центристи, леви и дясно-консервативни партии, която обаче е блокирана от вътрешни противоречия по въпроси като абортите и еднополовите партньорства — още преди Дуда да наложи вето.
След началото на руската пълномащабна инвазия в Украйна, сигурността се превърна във водеща тема в политическия дебат. Външният министър Радослав Сикорски заяви, че именно твърдата позиция по сигурността и миграцията е помогнала да се победи ПиС на изборите през 2023 г.
Часове преди края на предизборната кампания, Туск обвини руски хакери в кибератаки срещу сайтове на управляващите партии. Сайтът на Гражданската платформа и този на аграрния им партньор — Полската народна партия — бяха временно недостъпни.
Полша планира тази година да похарчи 4.7% от БВП за отбрана — най-високият процент сред страните от НАТО. Туск иска да предложи на всички пълнолетни мъже възможност за военно обучение. По време на кампанията Тшасковски беше сниман по време на базова военна подготовка.
Либералният кмет издигна твърди послания за сигурност и миграция, което накара ПиС да го обвини, че ще каже всичко, за да спечели изборите. Подобно мнение споделя и държавният служител Войчех Карлик, който ще гласува за Навроцки:
„Навроцки ще защитава полските интереси в ЕС. Той е надежден, за разлика от Тшасковски, който непрекъснато си мени мнението по важни въпроси“, смята той.
Навроцки бе подложен на критики заради скандал с покупка на общинско жилище от възрастен мъж в лошо здравословно състояние на 90% под пазарната цена — срещу обещание за помощ и грижа. След като загубил контакт с пенсионера, който междувременно бил настанен в дом за възрастни, Навроцки обеща да дари имота на благотворителност. Скандалът засега не е навредил сериозно на подкрепата му.
Проучванията показват, че никой от 13-те кандидати няма да спечели достатъчно гласове, за да бъде избегнат балотажа между двамата фаворити.
Умората от доминацията на ГК и ПиС расте. През март 38-годишният краен десен либертарианец и пивовар Славомир Менцен почти изпревари Навроцки в проучванията, привличайки млади мъже с послания против миграцията и в подкрепа на данъчни облекчения на събития тип „Бира с Менцен“. Но подкрепата му спадна, след като предложи въвеждане на студентски такси и пълна забрана на абортите, дори в случаи на изнасилване.
Психотерапевтът Александра Янушевич коментира: „Уморих се от хватката на ГК и ПиС. Политиката, която виждаме, е основно популизъм, който експлоатира емоциите на избирателите. Още не съм решила за кого да гласувам, но знам, че после ще ми се гади.“
Адвокатът по човешки права Малгожата Шулека е съгласна, че в обществото цари политическа умора.
„Полската политика напомня на посещение в Макдоналдс“, казва тя. „Отиваш с надежда за нещо различно, но накрая излизаш с бургер и пържени картофки. Надеждата ми е за президент, който може да замрази поляризацията и да започнем отново да говорим един с друг.“