Бившият здравен министър проф. Асена Сербезова осъди прокуратурата да ѝ изплати обезщетение от 50 000 лева заради нанесени неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. Това показва проверка на „Лекс“, след като Софийският апелативен съд увеличи размера на присъденото обезщетение от 30 000 на 50 000 лв.
Обвинението срещу Сербезова беше повдигнато през 2020 г., когато тя, в качеството си на председател на Българския фармацевтичен съюз, публично предупреди за рискове от презапасяване с лекарства по време на COVID пандемията. Властите обаче интерпретираха изказванията ѝ като „всяване на тревога“, и ѝ повдигнаха обвинение по чл. 326 от Наказателния кодекс — за предаване на заблуждаващи сигнали.
Делото бе внесено в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност, но впоследствие Сербезова беше напълно оправдана. Съдът подчерта, че действията ѝ не само не са всявали паника, а са били полезни за обществото.
През 2022 г. тя заведе иск срещу прокуратурата за 70 000 лева, като първоинстанционният съд ѝ присъди 30 000 лв. След обжалване и от двете страни, Софийският апелативен съд постанови, че нанесените ѝ вреди са значително по-сериозни и определи обезщетение от 50 000 лв.
Съдът отбелязва, че прокуратурата е представила обвинението ѝ като престъпление с висока обществена опасност, внушавайки, че вината е доказана, докато в действителност впоследствие делото е било прехвърлено в административно производство.
В решението се посочва, че действията на прокуратурата са уронили личното и професионалното ѝ достойнство, и са предизвикали тежки последици върху психическото ѝ здраве. Съдебно-психиатрична експертиза установява, че тя е развила депресия, безсъние, социална изолация и физическо изтощение. Свидетелски показания на съпруга ѝ допълват картината – в този период тя е била в силен психически срив, прекъснала е контакт с приятели и е спряна от научна работа. Баща ѝ е получил микроинсулт, след като научил от медиите за обвинението ѝ.
Съдът подчертава, че Сербезова е била подложена на принудителна полицейска регистрация и системен административен натиск от редица институции, включително НАП, АДФИ и КПКОНПИ.
Апелативният съд заключава, че първоинстанционният съд не е отчел достатъчно тежестта на ситуацията, и присъденото обезщетение от 30 000 лв. не съответства на преживените вреди.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.