Днес стотици хора – футболисти, треньори, ръководители, фенове и обикновени почитатели на играта – се събраха пред храма „Свети Седмочисленици“ в София, за да се простят с един от най-големите български футболисти – Кирил Ивков. Поклонението се превърна в тиха, но силна демонстрация на уважение и признателност към човек, оставил дълбока следа в историята на българския футбол.
На опашката пред църквата търпеливо чакаха хора от различни поколения – от ветерани на „Левски“ и националния отбор до млади фенове, които познават Ивков само от архивите, но носят уважението към неговия принос като част от футболната традиция.
Кирил Ивков почина на 78-годишна възраст миналата седмица. Роден в Перник, той започва професионалната си кариера в Металург, а след това преминава през Миньор, преди да се присъедини към „Левски“ – клубът, с който името му остава завинаги свързано. За „сините“ играе в продължение на 11 години (1967–1978 г.), като записва общо 374 мача – цифра, която му отрежда четвърто място във вечната ранглиста на клуба по изиграни срещи.
С екипа на „Левски“ Ивков печели четири шампионски титли и четири Купи на България, като е не само основен защитник, но и лидер на терена. Признанието за неговата класа идва и на национално ниво – два пъти е избиран за Футболист №1 на България (1974 и 1975 г.), а през 1968 г. е част от националния отбор, който печели сребърен медал на Олимпийските игри в Мексико Сити.
Известен с твърдата си игра, дисциплина и безкомпромисен стил в защита, Ивков беше уважаван не само от съотборниците си, но и от съперниците. След края на състезателната си кариера той остава свързан с футбола като треньор и футболен деятел, предавайки опита си на младите поколения.
Днес много от неговите бивши съотборници, треньори, спортни журналисти и привърженици на „Левски“ изразиха съболезнования и почит към личността и делото му. Хората го запомнят не само като изключителен футболист, но и като скромен, почтен и всеотдаен човек, посветен на играта.
Смъртта на Кирил Ивков е голяма загуба за българския футбол – за „Левски“, за националния отбор и за всички, които пазят спомена за онези години, когато футболът беше въпрос на чест и характер.
Поклон пред паметта му.
Поклон Вечна му Памет АМИН. !!!