„България в еврозоната? Това е ЛУДОСТ“

„Защо България трябва да се опитва да поправи нещо, което не е счупено“? Освен това, „защо във времена, когато идентичността и националното чувство текат силно, България трябва да се откаже от паричния си суверенитет“? И отново, „има ли смисъл България да обмисля присъединяване към клуб, чиито стандарти за влизане в миналото са били различни от тези, признати за България днес“? И след това, „защо България трябва да се присъедини, или по-скоро да попадне в капан в клуб като еврозоната, чието бъдеще е несигурно“? И накрая, „защо България официално трябва да приеме еврото, когато валутата ѝ вече е обвързана с еврото“ чрез т. нар. парична система „Валутен борд“, която икономистът Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, познава много добре?

The Telegraph: България може да срине еврото

Все това са въпроси, които Ханке си задава от известно време. Той се съгласява да говори за тях с La Verità. Ханке познава т. нар. „Валутен борд“ отвътре и отвън. И не само и не толкова като престижен и слушан икономист, а преди всичко защото е бил старши съветник на бившия президент Стоянов и всъщност е известен като бащата на валутния борд в България. Последната му книга, написана с Мат Секерке, е озаглавена „Да накараме парите да работят: Как да пренапишем правилата на нашата финансова система“, и току-що беше публикувана. Въпросите са много актуални, защото България е на път да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г. Перспектива, която Ханке никак не харесва. Той продължава да вярва, че настоящият валутен борд е оптималният инструмент, с който разполага България. Карам професор Ханке да ми обясни от какво точно се състои той.

До каква степен? С определен валутен курс. На паричен жаргон се нарича „пег“. Централната банка се задължава да гарантира конвертирането в евро по искане на притежателя на българската национална валута. През последната година с едно евро можеше да се получат около 1,96 лева. Или ако предпочитате с един лев да се получат 51 евроцента в замяна.

„Политико“: Най-бедната страна в ЕС се готви да влезе в еврозоната

Приемането на тази парична система идва в драматичен момент за България. „Както писах с колегата ми Тодор Танев“, продължава Ханке, „1997 г. беше едновременно най-лошата и най-добрата година в икономическата история на България.“ През февруари хиперинфлацията ѝ достигна стратосферната цифра от 242% на месец! „Резултатите, постигнати благодарение на приемането на валутния борд, бяха незабавни и драматични. Инфлацията до средата на 1998 г. се срина до 13% годишно. Левът отново се превърна във валута, на която хората се доверяваха. Търсенето на българската национална валута експлодира.“ „Помислете“, подчертава Ханке, „че валутните резерви на Централната банка буквално скочиха рязко. Те бяха 864 милиона долара в края на 1996 г. и станаха почти 2,7 милиарда до средата на 1997 г.“ Съвпадайки точно с приемането на валутния борд. Система, която Ханке познава като петте си пръста, тъй като я е изградил и за Естония (през 1992 г.) и Литва (през 1994 г.), преди те да се присъединят към еврото.

Ханке уточнява как приемането на валутния борд е донесло други значителни ползи за България. Не само от геостратегически характер, но и… „Както ми каза бившият президент Петър Стоянов, „България щеше да има много по-големи трудности да се присъедини към НАТО през 2004 г. и към Европейския съюз през 2007 г. без доверието и стабилността, породени именно от валутния борд“.

Като либерален и консервативен икономист, характеристики, които всъщност го правят много скептичен, ако не и откровено критичен към търговската политика на Доналд Тръмп, Ханке с облекчение твърди, че валутният борд е принудил българските политици да имат солидна фискална дисциплина при контрола на публичните финанси.

Страхил Ангелов: Открито се говори за отлагане на еврото

Това е статия, качена в италианския вестник „Ла Верита“ от Фабио Драгони, който е провел интервю с проф. Стив Ханке.