„Лъжат ли ни за „Закон за борба със спекулата“ в България?
В последните месеци често чуваме представители на държавни институции (КЗК, НАП, КЗП и други) да говорят за „борба със спекулата“ и дори да намекват за съществуващ или предстоящ закон по темата. Тези твърдения стават особено актуални и повтаряни в светлината на предстоящото въвеждане на еврото в България. Но каква е реалността? Има ли действащ такъв закон у нас?
Краткият отговор е: Не, към момента в България няма действащ отделен закон за борба със спекулата.
Това означава, че всяко твърдение за съществуването на подобен закон е подвеждащо и не отговаря на истината.
Защо тогава се говори за него?
Когато чуем подобни изявления от официални лица, особено в контекста на смяна на валутата, можем да разгледаме няколко възможни причини за тези твърдения:
1. Некомпетентност или непознаване на законодателството: Възможно е да става дума за елементарно непознаване на актуалното законодателство. Това е тревожно, тъй като предполага липса на осведоменост по важни икономически и социални въпроси на високо ниво.
2. Политически популизъм и PR: Много по-вероятно е да сме свидетели на политически популизъм. В периоди на инфлация, високи цени и икономически затруднения – каквито се очакват или вече се наблюдават около процеса на въвеждане на еврото – обществото търси бързи решения и виновници. Терминът „спекула“ е удобен за употреба, тъй като е общоразбираем и може да отклони вниманието от по-дълбоки системни проблеми или неефективността на управлението. Обещанията за „борба“ със спекулата, без адекватни правни инструменти, звучат добре на масите, но остават празни.
3. Заблуждаване на обществеността: Използването на подобни изрази създава измамна илюзия за активни действия и загриженост от страна на държавата. Особено при въвеждането на еврото, когато има опасения от закръгляване на цени нагоре, „борбата със спекулата“ се представя като „защита“ на гражданите. Целта е да се успокои населението и да се внуши, че „нещо се прави“, докато всъщност липсва конкретна правна рамка. Това е форма на заблуда, тъй като не се посочват реални механизми за действие.
4. Разчитане на неинформираността на гражданите: Повечето хора не познават в детайли цялото законодателство. Политиците често разчитат на тази неинформираност, за да правят гръмки изявления, които на пръв поглед изглеждат логични и адекватни на ситуацията.
Има ли други закони, които индиректно засягат „спекулата“? 
Макар да няма самостоятелен „Закон за борба със спекулата“, съществуват други законодателни актове, които могат индиректно да се приложат в определени случаи, свързани с неправомерно ценообразуване или нелоялни практики:
* Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК): Този закон регулира монополите, картелите и злоупотребите с господстващо положение на пазара. Ако високите цени са резултат от договаряне между търговци или нелоялна конкуренция, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) може да се намеси. Това обаче е борба с антиконкурентни практики, а не със „спекула“ като такава.
* Закон за защита на потребителите (ЗЗП): Този закон урежда правата на потребителите и забранява нелоялни търговски практики, но обикновено се отнася до заблуждаващи реклами, некачествени стоки или услуги, а не до ценообразуване на свободния пазар. В изключителни случаи на драстично и необосновано завишаване на цени по време на криза или при преминаване към еврото, би могло да се търси отговорност.
* Наказателен кодекс (НК): Теоретично, при доказани случаи на организирана престъпна дейност, целяща измами чрез изкуствено надуване на цени, биха могли да се приложат някои членове от НК. Това обаче е изключително трудно за доказване (при сегашното състояние на прокуратурата и съда дори е невъзможно) и не е приложимо за масовите случаи на високи цени, които обществеността възприема като „спекула“.
Заключение: Бъдете информирани!
Когато чуете официални представители да говорят за „Закон за борба със спекулата“ в България, особено в контекста на въвеждане на еврото, знайте, че това е сериозен индикатор за неточност или преднамерено подвеждане. Реалността е, че липсва такъв конкретен правен инструмент.
Борбата с високите цени и инфлацията, както и осигуряването на плавен преход към еврото, изискват комплексни икономически мерки, прозрачност и стриктно прилагане на съществуващото законодателство, а не празни обещания за закони, които не съществуват. Бъдете критични към подобни изявления и търсете проверена информация!“
Това написаха от Обществен инспекторат във „Фейсбук“.