Защо прилепите рядко получават рак – и как това може да помогне на хората

Прилепите са изключително дълголетни за своя размер.

• Нощникът на Брант държи рекорда, като живее над 40 години.
• Големите нощници достигат края на 30-те,
• Малките кафяви прилепи често живеят около 20 години.

Това дълголетие, съчетано с необичайна устойчивост към рак, отдавна интригува учените. Сега екип от Университета в Рочестър, ръководен от Вера Горбунова и Андрей Селуанов, се опитва да разкрие защо.

Централен елемент: Генът p53

• И при хората, и при прилепите генът p53 е отговорен за потискане на тумори – той предизвиква апоптоза (самоубийство на увредени клетки).
• При хората обаче високи нива на p53 могат да бъдат опасни, защото прекомерната апоптоза може да увреди здрави тъкани и да ускори стареенето.
• Прилепите имат две копия на p53 и по-висока активност на гена, но също така и ефективна система за балансиране на апоптозата.

Теломераза и дълголетие

• Теломеразата поддържа теломерите – защитни структури на краищата на хромозомите.
• При повечето бозайници активността ѝ намалява с възрастта, но при прилепите остава активна, подпомагайки регенерацията на тъканите.

Изключителна имунна система

• Прилепите могат да пренасят вируси като Ебола и SARS без да се разболяват.
• Тяхната имунна хипербдителност вероятно е еволюирала като отговор на високия метаболизъм при полет.
• Това предпазва и от рак – чрез бързо откриване и елиминиране на анормални клетки.

Защо прилепите, а не хората?

• Ракът изисква натрупване на няколко мутации (т.нар. „удари“).
• Хората натрупват между 3 и 8 удара, което отнема време – особено с външни стресови фактори като замърсяване, радиация и лоша диета.
• Изненадващо, клетките на прилепите се трансформират само след два удара, което би ги направило уязвими — ако не притежаваха други мощни противоракови механизми.

Възможности за лечение на рак при хора

• Стимулиране на активността на p53 или имитиране на системата на прилепите може да доведе до иновативни терапии.
• Вече се разработват лекарства, насочени към p53, както и възможности за безопасно увеличаване на теломеразата.

Откритията са публикувани в Nature Communications и могат да отворят нови хоризонти в борбата срещу рака.