„Реално това беше слаб сезон. Още с пристигането ми казаха, че ситуацията не е лека. ЦСКА е отбор, който трябва да завършва първи, втори, в най-лошия случай трети. Да се бори за титлата всяка година. Стигнахме и до финал за купата, който загубихме. Това е голям клуб, който всяка година прави сериозна инвестиция в отбора. Но този сезон поради редица обстоятелства всичко е станало прибързано през лятото и това се отрази в резултатите. Когато пристигнах, бяхме на осмо място“ – коментира централният защитник на ЦСКА Адриан Лапеня в интервю за подкаста CordobaDeporte.
- Реклама -
„За щастие съм в голям клуб, където се стремят да се държат като европейски гранд. В това отношение нямаме проблеми. Но наистина – условията, инфраструктурата, всичко е различно. Когато играеш на някои стадиони или срещу определени отбори, изпитваш културен шок. Но имах възможност да играя и в Белгия, която е силна лига, но и там има огромни разлики между клубовете. При нас в ЦСКА нямаме никакъв проблем, но футболът е напълно различен. Контрастът в нивото между първите четири-пет отбора и останалите, е огромен“, споделя 29-годишният бранител, който дойде при „червените“ от втородивизионния испански Кордоба.
Лапеня разкрива още и кога за пръв път е бил потърсен от ЦСКА: „Някъде през ноември. Тогава се заговори за евентуален интерес през зимния трансферен прозорец. Но не му обърнах особено внимание. Чак около седмица преди мача с Алмерия (б.р. – 12 януари) нещата започнаха да се засилват. Но интерес имаше от няколко месеца. Аз го пазех в тайна, защото не исках да повлияе нито на мен лично, нито на клуба, така че предпочетох да го държа дискретно.“
На въпрос би ли се върнал в бившият си отбор той обяви: „Да. Мога да гарантирам, че ако се обадят в бъдеще, ще го обмисля сериозно. Чувствах се прекрасно там. Толкова много, че когато беше финалният мач за сезона на „Арканхел“, имах последен двубой в България 12 или 14 часа преди това. Веднага хванах първия полет от София в два през нощта, само и само да мога да стигна навреме и да се сбогувам с моите съотборници. Защото при заминаването ми нямах тази възможност, стана много бързо. Така че представи си как се чувствам.“
„Реално това беше слаб сезон. Още с пристигането ми казаха, че ситуацията не е лека. ЦСКА е отбор, който трябва да завършва първи, втори, в най-лошия случай трети. Да се бори за титлата всяка година. Стигнахме и до финал за купата, който загубихме. Това е голям клуб, който всяка година прави сериозна инвестиция в отбора. Но този сезон поради редица обстоятелства всичко е станало прибързано през лятото и това се отрази в резултатите. Когато пристигнах, бяхме на осмо място“ – коментира централният защитник на ЦСКА Адриан Лапеня в интервю за подкаста CordobaDeporte.
- Реклама -
„За щастие съм в голям клуб, където се стремят да се държат като европейски гранд. В това отношение нямаме проблеми. Но наистина – условията, инфраструктурата, всичко е различно. Когато играеш на някои стадиони или срещу определени отбори, изпитваш културен шок. Но имах възможност да играя и в Белгия, която е силна лига, но и там има огромни разлики между клубовете. При нас в ЦСКА нямаме никакъв проблем, но футболът е напълно различен. Контрастът в нивото между първите четири-пет отбора и останалите, е огромен“, споделя 29-годишният бранител, който дойде при „червените“ от втородивизионния испански Кордоба.
Лапеня разкрива още и кога за пръв път е бил потърсен от ЦСКА: „Някъде през ноември. Тогава се заговори за евентуален интерес през зимния трансферен прозорец. Но не му обърнах особено внимание. Чак около седмица преди мача с Алмерия (б.р. – 12 януари) нещата започнаха да се засилват. Но интерес имаше от няколко месеца. Аз го пазех в тайна, защото не исках да повлияе нито на мен лично, нито на клуба, така че предпочетох да го държа дискретно.“
На въпрос би ли се върнал в бившият си отбор той обяви: „Да. Мога да гарантирам, че ако се обадят в бъдеще, ще го обмисля сериозно. Чувствах се прекрасно там. Толкова много, че когато беше финалният мач за сезона на „Арканхел“, имах последен двубой в България 12 или 14 часа преди това. Веднага хванах първия полет от София в два през нощта, само и само да мога да стигна навреме и да се сбогувам с моите съотборници. Защото при заминаването ми нямах тази възможност, стана много бързо. Така че представи си как се чувствам.“
