Международният съд в Хага излезе с историческо становище по въпросите на климата, което според експерти може сериозно да засили правните рискове за компаниите, свързани с изкопаеми горива, и да даде тласък на съдебни дела срещу разширяването на петролната и газова индустрия, предаде АФП.
В първото си консултативно мнение по въпросите на климатичните промени най-висшият съд на ООН формулира категорична позиция спрямо изкопаемите горива — изненада дори за ветераните в екологичното право. Според съда държавите имат задължение съгласно международното право да се справят с „неотложната и екзистенциална заплаха“ от климатичните промени — определение, което бе приветствано като преломен момент от малките островни държави, най-силно изложени на риск.
Становището на Международния съд надхвърли очакванията, като ясно формулира отговорността на държавите да защитават климата от емисии, причинени от изгарянето на изкопаеми горива. Пропускът да се предотврати такова увреждане — включително чрез добив, потребление, издаване на лицензи за проучване или субсидиране на изкопаеми горива — може да представлява международно противоправно деяние, подчерта съдът.
„Това е изключително значимо решение,“ заяви Софи Маржанак, международен адвокат по климатични въпроси и директор по правната стратегия в кампанията Polluter Pays Project. Според нея становището стига по-далеч от очакваното и съдържа прецеденти с потенциал за дълбоки последици.
Макар консултативните мнения на Международния съд да не са правно обвързващи, те са изключително авторитетни и често оказват влияние върху националното законодателство, съдебната практика и корпоративното поведение по света.
Делата срещу проекти, свързани с изкопаеми горива, вече се увеличават, но същевременно и държави и компании използват съдебната система, за да блокират или отменят климатични политики.
Според професора по право и екологична политика в Кеймбридж Хорхе Винюалес, който участва в изготвянето на искането към съда, формулировките относно изкопаемите горива са стигнали „толкова далеч, колкото изобщо е възможно от съда“. Според него тази интерпретация на отговорността за климатични щети вероятно ще бъде приета в национални и международни съдилища, което може да има „дългосрочни последици“.
Фосилните компании и страните производители на петрол и газ могат да игнорират становището, но така ще поемат нови правни рискове. Решението може да бъде използвано при дела срещу разширяване на въглищни мини, при инвестиционни спорове между държави и инвеститори или дори в преговори за договори с финансови институции, свързани с фосилната индустрия, отбелязва Маржанак. Влиянието му би могло да се прояви по най-различни начини в различни правни юрисдикции.
В страни като Франция, Мексико и Нидерландия, където международното право може директно да се прилага в националната правна система, съдилищата ще трябва да вземат предвид мнението на съда при разглеждане на случаи, свързани с петролни и газови проекти. А дори и в т.нар. дуалистични държави, където международното право не се прилага автоматично, конституционни и други висши съдилища често се позовават на решения на Международния съд.
Становището отваря вратата за оспорване на нови разрешителни за проекти с изкопаеми горива и прави бизнес средата за енергийните гиганти значително по-неблагоприятна.
Освен това съдът подчерта, че правителствата не могат да избягат от отговорност за действията на замърсяващи компании, опериращи в рамките на тяхната юрисдикция. Според Джой Рейес от Лондонското училище по икономика, държавите ще трябва да бъдат далеч по-внимателни при издаването на лицензи и при формирането на политики относно фосилните горива, тъй като могат да се изправят пред съдебна отговорност в бъдеще.
Това би могло да даде възможност на по-малки държави да търсят обезщетения от големите замърсители, както и да подсили правната позиция на страни, заплашени от съдебни действия от страна на фосилни компании. Освен това вече ще е по-трудно за петролните и газови корпорации да претендират, че имат „законно очакване“ да оперират безпрепятствено.
„Сега е ясно, че държавите имат юридическо задължение да предприемат действия в тази насока,“ коментира Лоренцо Котула от Института за околна среда и развитие (IIED). Според него това може да се превърне в силен правен аргумент в бъдещи производства.