Продажбата на активи на „Лукойл“ вече ще бъде възможна само след одобрение от Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Министерския съвет – това решиха депутатите на първо четене. Законодателните промени предизвикаха остри спорове в парламента. Опозицията заподозря, че целта е обслужване на частни интереси, докато вносителите обосноваха мерките с необходимостта от по-висок контрол при сделки със стратегически активи.
Темата беше обсъдена в ефира на NOVA NEWS от Тихомир Безлов, главен експерт в програма „Сигурност“ към Центъра за изследване на демокрацията, и Димитър Хаджидимитров от Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
Безлов припомни, че още в началото на 2023 г. законът за чуждестранните инвестиции е бил променен, за да позволи държавен контрол при продажба на стратегически активи. По думите му тогава се е обсъждал интерес от азербайджанската държавна петролна компания, в партньорство с турска строителна фирма. Според експерта обаче напрежението между Баку и Москва е охладило тези планове, което на практика е извадило азербайджанската страна от потенциалните купувачи.
Безлов посочи, че руският интерес в случая е явен, тъй като Москва не би желала стратегическите активи да попаднат в ръцете на азербайджански инвеститори. Това, по думите му, е фактор с политическа тежест, който не може да бъде пренебрегнат.
От своя страна, Хаджидимитров обърна внимание, че макар държавата да притежава т.нар. „златна акция“ в „Лукойл Нефтохим“, реалните ѝ правомощия са минимални. Тази акция осигурява само присъствие на заседанията, но не и възможност за влияние върху управленските решения. И двамата експерти са единодушни, че крайните решения остават в ръцете на руския собственик.
Безлов изрази скептицизъм относно капацитета на ДАНС да осъществява задълбочени проверки на стратегически чуждестранни инвеститори. Той отбеляза, че България се опира основно на публично достъпни източници и на информация от партньорски служби, което невинаги е достатъчно, особено когато става въпрос за сложни корпоративни структури с множество участници.
Хаджидимитров, от друга страна, коментира, че в момента бизнесът функционира спокойно и евентуална смяна на собствеността не предизвиква сериозно безпокойство. По думите му, при идването на нов инвеститор винаги е нужен период на адаптация, но настоящото управление на компанията осигурява предвидимост. Той все пак подчерта, че държавата е длъжна да знае кой влиза на стратегическия пазар, не само в енергетиката, но и в други ключови инфраструктурни сектори.
В прогнозите си двамата експерти се разминават. Според Хаджидимитров продажба на „Лукойл“ не се очаква поне в следващите пет години, докато Безлов счита, че натискът от западни партньори за ограничаване на руското икономическо влияние в Европа може да ускори сделка в обозримо бъдеще.