„Най-светлата дата в модерната македонска история“: В Скопие отбелязват с фанфари атаката срещу българския полицейски участък в Прилеп от 11 октомври

„11 октомври 1941 г. представлява най-ярката дата в съвременната македонска национална история. Това е символичното начало на Националноосвободителната и антифашистка борба на македонския народ. На този ден въоръжените действия показват, че македонският народ взема съдбата си в свои ръце, полагайки основите на собствената си държава и национално самосъзнание. Денят не е просто военно събитие – той обединява различните форми на съпротива и ги насочва към ясна македонска национална цел“, пише скопското електронно издание „Плюс инфо“ в материал за началото на комунистическото въстание срещу българската власт в Македония.

Горе-долу по същи начин е отразено събитието и в другите македонски медии, така че „Евроком“ представя материала без редакторска намеса, за да се добие реална представа за атмосферата в югоизточната ни съседка.

През 1941 г. Македония е разделена и окупирана от силите на Оста – българска, германска и италианска. Окупационните режими провеждат асимилаторска и репресивна политика, която заплашва езика, културата и социалния живот на македонците. В такива условия съпротивата се превръща в рационален и морален импулс, тъй като националната и политическата свобода остават недостъпни. Приемането на въоръжената борба поставя Македония в рамките на антифашистката коалиция и утвърждава нейната историческа роля.

На 11 октомври 1941 г. Първият прилепски партизански отряд „Гоце Делчев“ атакува българския полицейски участък в Прилеп. 16 партизани участват в атаката, разделени на три групи: първата атакува полицейския участък, втората – затвора, а третата прекъсва телефонни линии и електрически инсталации. Тази смела и синхронизирана атака представлява първата организирана съпротива срещу окупатора и бележи началото на Националноосвободителната борба на македонския народ.

11 октомври свързва индивидуалната смелост на македонския народ с колективната визия за държавно изграждане. Събитието засилва македонското национално самосъзнание и отваря пътя към АСНОМ и формирането на федерална Македония, където македонският народ получава институционална рамка и държавен статут. По време на тригодишната война македонският народ постига национално единство, създава собствена армия и полага основите на съвременната македонска държава.

Днес 11 октомври се чества като национален празник. Той е символ на запазването на езика, обичаите, културата и уникалността на македонския народ. Денят е триумф на справедливостта, човешките права и самобитността, потвърждаващ, че македонската нация не може да бъде сведена до артефакт или чуждестранен продукт. Тази светла дата отхвърля всеки опит за асимилация и укрепва националната идентичност на македонците.

11 октомври 1941 г. остава исторически и символичен момент в македонската история. Той осветява пътя към запазване на културните и исторически характеристики на македонския народ и служи като гарант за бъдещото оцеляване на Македония като нация, държава и общество.

Денят на Македонското въстание ще бъде отбелязан с подходящи събития и полагане на свежи цветя на паметниците на македонските национални герои от Националноосвободителната борба от висши политически деятели, общественици и представители на социални организации и институции. По традиция централното честване за 11 октомври се провежда в центъра на Прилеп, с възстановка на историческия акт, с който е започнало въстанието на македонския народ.