Президентът на Мадагаскар Андри Ражоелина е бил евакуиран от френски военен самолет на 12 октомври, съобщи Radio France Internationale. Бягството му е предизвикано от безпрецедентна мобилизация, организирана от движението „Поколението Z Мадагаскар“, възникнало в средата на септември в социалните мрежи.
Всичко започва на 26 септември, когато хиляди млади мадагаскарци излизат по улиците на Антананариво, размахвайки мобилните си телефони като фенерчета в знак на протест срещу прекъсванията на водата и електричеството, корупцията и крайната бедност, обхванала голяма част от населението.
„Опитът за незаконно завземане на властта […], който е в ход“, осъжда Ражоелина в изявление, направено в събота. Междувременно военното поделение Capsat – изиграло ключова роля в преврата от 2009 г. в негова полза – призова силите за сигурност да „не стрелят“ по демонстрантите и впоследствие се присъединява към тях в центъра на столицата.
Политическата криза в Мадагаскар напомня на предишни сътресения в страната, преживяла поне пет подобни кризи от независимостта си през 1960 г.
През 1972 г. студенти свалят профренския режим на Филибер Циранана, през 1991 г. стачки и маршове предизвикват падането на властта, през 2001 г. харизматичният предприемач Марк Раваломанана е свален именно от младия тогава кмет на Антананариво – Андри Ражоелина.
Шестнадесет години по-късно историята се повтаря: Ражоелина, преизбран през 2023 г., напуска властта по същия начин – на борда на френски самолет.
„Всеки режим обещава край на безредиците и в крайна сметка се оказва техен източник. Всеки президент се представя за спасител и всяко поколение излиза на улицата, за да го прогони. Това, което се променя, е музиката: вчерашните лозунги бяха отпечатани на листовки, днес се споделят в мрежите. Но гневът остава същият,“ казва историкът Арно Леонар, специалист по Мадагаскар.
Гневът този път е породен от непоносимата социално-икономическа ситуация. Въпреки икономическия растеж от 4,2% през 2024 г., Мадагаскар остава една от най-бедните страни в света.
Президентът Ражоелина беше обещал да прекрати хищническите практики на управляващата класа, но обещанието остана неизпълнено.
„Недостигът на вода и електричество породи такова недоволство, че политическото недоверие достигна своя връх. Политическата връзка между правителството и населението, която вече беше нарушена, сега е опустошена,“ отбелязва Кристиане Рафидинариво, политолог от CEVIPOF Sciences Po.
Историкът Денис-Александре Лахинирико допълва, че повтаряемостта на кризите се дължи на отсъствието на истинска връзка между държавата и народа:
„Държавата винаги е била възприемана като институция, чужда на населението. Когато властта се сблъсква с народа, това винаги става чрез насилие.“
След бягството на президента военните поеха водеща роля в предотвратяването на репресии и в опазването на единството на страната.
„Въоръжените сили действаха и се изказаха по начин, който запази единството и подкрепи суверенитета на страната,“ посочва Рафидинариво.
Днес новото поколение мадагаскарци – „Поколението Z“ – се превърна в основна движеща сила на промяната, въоръжено не с оръжие, а с телефони и социални мрежи.
„Новото при това поколение е, че има дигитална култура, отворена към света. Неговото мото е: ‘Ние защитаваме земята на нашите деца.’ Те искат промяна,“ казва още Рафидинариво.
Въпреки това някои експерти се опасяват, че движението може да бъде засенчено, тъй като му липсват лидери и конкретен политически проект.
„Все още е твърде рано да се каже, но политиците биха могли да се завърнат с пълна сила,“ предупреждава Лахинирико.
Опитът за реч на президента Ражоелина в понеделник вечерта породи надежди за оставка сред протестиращите в Антананариво, но въоръжени войници нахлуха в сградата на обществената телевизия и попречиха на обръщението му.